Памучната торба е може би най-лошата замяна за найлонова торбичка

Снимка: aliexpress.com

Ако се опитвате възможно най-малко да навредите на околната среда има една полезна формула: Използвайте по-малко неща много пъти и не купувайте нови.

Но дали пластмасовите торбички са по-добри или по-лоши от хартията? А какво да кажем за памучните торби?

Няма лесен отговор, отговаря изданието Quartz

За да се разбере влиянието на многократно използваните торби върху околната среда, трябва да имате предвид две много различни неща.

Първо: Пластмасовите торбички не се разграждат биологично и задръстват океаните, пречат на морския животи снабдяването му с храна.

Второ: Като се имат предвид всички останали въздействия върху околната среда, освен отпадъците, памучните или хартиените торбички може да са по-лоши за околната среда от пластмасовите.

В оценката си за рециклирането на чантите за хранителни стоки от 2018 г (Life Cycle Assessment of grocery carrier bags) Министерството на околната среда и храните в Дания съгласно предишни подобни проучвания установи, че класическите пластмасови пазарски торби имат най-малко въздействие върху околната среда. Тази оценка не взема под внимание морските отпадъци – така че що се отнася до този гигантски проблем, пластмасите са почти сигурно най-неприемливият материал, тъй като те не се разграждат за време, което има значение за човешкия или животинския жизнен цикъл.

Но като се вземат предвид други фактори, като въздействието на производството им върху изменението на климата, унищожаването на озона, употребата на вода, замърсяването на въздуха и токсичността на производството за хората, тези класически, пластмасови пазарски торбички всъщност са най-благоприятните за околната среда, в сравнение със сегашните им алтернативи.

Техническото наименование на тънките пластмасови торбички, като тези, които можете да получите в магазина с покупката си, са от полиетилен с ниска плътност (LDPE).

Ministry of Environment and Food of Denmark, 2018

Таблицата по-долу с помощта на данните от проучването в Дания, сравнява екологичните показатели на торбичките от LDPE с други торби, ако се приеме, че торбите LDPE се използват повторно като обвивка за боклук преди да бъдат изгорени (изгарянето е най-доброто възможно изхвърляне за тези торбички, според към доклада).

Тип чантаНеобходимите повторни употреби, за да имат същото въздействие върху изменението на климата, като класическата пластмасова торбаНеобходимите повторни употреби, за да имат същото кумулативно въздействие върху околната среда (използване на вода, използване на енергия и т.н.) като класическа пластмасова торба
Класическа пластмасова (LDPE) торбичка, използвана веднъж като торба за отпадъци1
Класическа пластмаса (LDPE) с твърда дръжка, използвана веднъж като торба за отпадъци
Рециклирана пластмаса12
Нетъкан полипропилен652
Тъкан полипропилен545
Рециклиран полиетилен терефталат (PET) 884
Полиестер (като Baggu)235
Неизбелена хартия43
Избелена хартия143
Биопамук14920 000
Обикновен памук527 100

Памучните торби трябва да бъдат използвани многократно хиляди пъти, преди да отговорят на екологичните показатели на пластмасовите торбички – и според датските учени, биопамукът е по-лош от обикновения памук, когато става въпрос за цялостно въздействие върху околната среда. Според доклада торбите от биопамук трябва да се използват много повече пъти от обикновените памучни торби (20 000 срещу 7 000 пъти), въз основа на предположението, че биопамукът има средно 30% по-ниска норма на добив в сравнение с обикновения памук и следователно се приема, че изисква 30% повече ресурси като вода, за да се достигне същото количество.

Дори ако се вземат предвид ползите от производството на биологичен памук – като по-малко използване на торове и пестициди (и следователно по-малко еутрофикация и замърсяване на водата, причинено от отглеждането му) – обикновеният памук отново е по-щадящ природата.

Докладът също така отчита, че памукът не може да бъде рециклиран, тъй като за рециклиране на текстил съществува много малко инфраструктура.

С нарастващия брой страни в световен мащаб (127 страни), приели ограничения за найлоновите торбички, въпросът какво ще ги замени става все по-належащ. Естествено да се използва нещо еднократно е ужасна идея, независимо дали е пластмасово или не, така че подмяната на найлоновите торбички с хартиени такива със сигурност ще има вредни странични ефекти като увеличаване на обезлесяването. Създаването на хартиена торбичка изисква и повече енергия и вода, отколкото да се направи от пластмаса, така че по други екологични съображения, освен за отпадъците, хартиените продукти може да са по-лоши от пластмасовите.

Както отбелязва Тhe Verge миналата година, „независимо от торбичката, която сме избрали, много по-важно е какво ще поставим в нея и как ще я пренесем – да ядем по-малко месо, да отидем пеша или на велосипед до магазина и да купуваме местни продукти – вероятно това ще бъде по-ефективно за намаляването на личния ни принос към екологичните проблеми.

Най-простият съвет към хората изглежда е следният: Каквото и да имате в къщата си – било то купчина памучни пазарски торби или найлонови торбички – не ги изхвърляйте. Продължавайте да ги използвате, докато не се разпаднат. Независимо от материала, използвайте ги като торба за боклук, след като вече не можете да я използвате за други цели. Каквото и да правите, опитайте се да не купувате нови.

Освен това знаейки колко ресурси са нужни, за да направите парче памучна тъкан, третирайте тъканите в дома си като безкрайно многократно използваеми ресурси, които струват теглото си в злато, намалявайки въглеродния отпечатък. Намерете нови употреби за старите дрехи, използвайте текстила, докато се износи и когато искате нещо ново, купете си втора употреба”.


Два вида цветни насекоми – пръчици са открити в Мадагаскар

Achrioptera maroloko е колоритно ново насекомо

В северната част на Мадагаскар са открити два нови вида насекоми.

Досега те се смятаха за принадлежащи към два съществуващи вида гигантски насекоми, съобщава NewScientist.

Achrioptera maroloko (на снимката) и Achrioptera manga са открити след анализ на ДНК на насекомите от Свен Брадлър (Sven Bradler) от Университета в Гьотинген, Германия, и неговите колеги.

„Изследвахме филогенетичното положение на Achriopterini, състоящо се от родовете Achrioptera и Glawiana, въз основа на мултигенна филогения и стигнахме до заключението, че те са близки на  групата на други мадагаскарски фазмиди (Anisacanthidae), а не на неотропични или австрало-тихоокеански  групи, както се предполагаше в предишно проучване, основано на морфологията”, пишат изследователите.

Наречени така заради тяхната колоритност – на малгашки език думата maroloko означава цветни – мъжките Achrioptera maroloko развиват своето ярко оцветяване при полова зрялост. Преди това те приличат на клонки. Екипът смята, че необичайните цветове на A. maroloko са за привличане на женски или отблъскване на хищници.

Справка: When Giant Stick Insects Play With Colors: Molecular Phylogeny of the Achriopterini and Description of Two New Splendid Species (Phasmatodea: Achrioptera) From Madagascar, Frontiers in Ecology and Evolution

Източник:Two species of colourful stick insects discovered in Madagascar, NewScientist.

Екзотична птица се оказва чайка, попаднала в необичайно положение

Снимка: Tiggywinkles Wildlife Hospital/Facebook

Ярко оцветена в оранжево птица е забелязана до магистрала във Великобритания. Хората, които са я открили, се обаждат в болница за животни да потърсят помощ и я описват като оцветена в ярко, но неравномерно оранжев цвят. 

Дали това е избягала от зоопарка екзотична птица или нелегално закупен домашен любимец? Оказва се, че нито едно от двете. Птицата е обикновена чайка с необикновен проблем.

“По някакъв начин е успял да се покрие с къри или куркума! Беше навсякъде по перата му, което му пречеше да лети правилно”, съобщават от болницата за диви животни Tiggywinkles в Бъкингамшир. “Нямаме представа как се е случило това, но за щастие освен яркия цвят и силната миризма, птицата беше здрава.”

От болницата са кръстили птицата Вини, на кърито Виндалу. След като са почистили перата му, предстои скоро да бъде освободен. На снимките след банята Вини е вече с бели пера, макар и да е останал още лек оранжев нюанс. 

Интересно е, че Вини не е първата чайка във Великобритания, попаднала в подобна ситуация. През 2016 г., птица в Бъкингамшир попада в резервоар, пълен с тика масала.

Източник: Science alert – Exotic-Looking Bird Found in The UK Turns Out to Be Gull in a Predicament

Оригиналната статия е публикувана в The Washington Post


Снежни водорасли обитават ледени шипове на над 4 000 м височина

Лара Вимеркати от Университета на Колорадо Болдър изучава ледените образувания на вулкана Llullaillaco в Чили. Снимка: Steve Schmidt / University of Colorado Boulder

Високо в Андите, на едно от местата с най-сурови природни условия, микробни общества се развиват отлично в заострени ледени образувания, се съобщава в публикация в списанието Arctic, Antarctic, and Alpine Research.

В Андите се образуват ледникови формации, наречени пенитенти (или калгаспори), които се състоят от редици правилни ледени игли и пирамиди.

Пенитентите са кръстени на великденски религиозен празник, практикуван от някои испаноезични християни, на който монасите носят бели шапки (“каещите се” или “penitentes”).

Те се формират в студени и сухи условия на надморска височина над 4 000 метра. Тези образувания с размер от няколко сантиметра до 5 метра се образуват при едни от най-неблагоприятните условия на Земята, с екстремно силни ветрове, температурни колебания и UV радиация, заради по-тънката атмосфера. 

Но ново проучване на Университета на Колорадо Болдър открива, че в тези ледени остриета се развиват микроорганизми, заради наличната в тях вода, в иначе сухите и бедни на хранителни вещества условия.

През март 2016 г. студенти и екип от университета пътуват до вулкана Llullaillaco в Чили, вторият най-висок вулкан в света. Двуседмичната експедиция, осъществена в сътрудничество с чилийските им колеги се оказва сериозно изпитание.

“Този район е много отдалечен и достъпът е труден”, разказва Стийв Шмидт (Steve Schmidt), професор в департамента по екология и еволюционна биология в Университета на Колорадо Болдър и съавтор на изследването. “Целият багажник на един от пикапите ни беше пълен само с питейна вода. Ходенето там не е лесно и това е една от причините тези образувания все още не са много изучени”.

След като достигат ледените полета на почти 5 000 метра надморска височина, учените забелязват червено оцветяване на места, което е показател за микробна активност, каквато и преди е наблюдавана в снежни и ледени формации по света. 

Снимки на полето с ледени остриета на 5 277 м. надморска височина (a, b). Изображение отблизо на червените петна, съдържащи микроорганизми. Фигурите са обработени за засилване на цвета (c, d). Кредит: G. Zimmerman and S. K. Schmidt.

След като изследват взетите проби, учените потвърждават наличието на зелени водорасли от родовете Chlamydomonas и Chloromonas в леда, което е първото документиране на снежни водорасли и изобщо форми на живот в ледените образувания. 

“Снежните водорасли се откриват често в криосферата в ледове и снегове, но това откритие за пръв път доказва тяхното наличие на толкова голяма надморска височина и изключителна суша”, разказва Лара Вимеркати (Lara Vimercati), водещ автор и докторант в университета. “Интересно е, че повечето водорасли, открити на това място са близко свързани с други снежни водорасли от алпийски и полярни райони”.

Микроскопска фотография (увеличение 1000 пъти) на спора на Chlamydomonas sp. от червения лед.

Новите открития допълват познанието за границите, в които може да съществува живота на Земята, но може да има приложение и в изучаването на извънземния живот. Подобни образувания наскоро бяха открити на Плутон и се предполага, че съществуват и на една от луните на Юпитер – Европа. Районът Атакама в Чили също така е считан за една от най-добрите земни аналогии на почвата на Марс. 

“Силно сме заинтересовани от адаптацията на организмите към екстремни условия”, споделя Шмидт. “Това може би е добро място, на което да изследваме границите на наличие на живот”.

“Нашето изследване показва, че колкото и да са сурови природните условия, животът намира начин за развитие, когато има наличност на течна вода”, добавя Вимеркати.


Китай губи 13% от производството на слънчева електроенергия заради мръсен въздух

Снимка: pixabay

Почистването на замърсения въздух в Китай би увеличило генерирането на електричество от многобройните соларни панели в страната с 13% и милиарди долари допълнителни приходи, според нов анализ, публикуван в списание Nature energy. 

В Китай има инсталирани повече соларни мощности, отколкото в която и да е друга страна, с обща мощност 170 гигавата към края на 2018 г. Но страната има и един от най-сериозните проблеми със замърсен въздух в света. 

В последните години Китайското правителство търси решения на замърсения въздух, заради рисковете за общественото здраве и протестите на гражданите. Сега става ясно, че това би имало и икономически ефект, тъй като по-чистия въздух ще повиши генерирането на електричество от соларните панели. 

Барт Суертс (Bart Sweerts), от Швейцарския федерален институт за технологии в Цюрих, използва данните за слънчевата радиация от 119 станции в Китай между 1960 г. и 2015 г. и ги комбинира с данните за емисиите на серен диоксид и сажди, за да направи оценка до каква степен аерозолите, получени в резултат от човешката дейност намаляват максималната продуктивност на соларните панели. Той и колегите му откриват, че замърсяването на въздуха е намалило потенциално генерираната слънчева енергия с 13 % за този период. 

През 2016 г. това са 14 терават часа по-малко произведена електрическа енергия, или еквивалента на годишното производство на Тунис. През 2030 г., когато се очаква слънчевите мощности в Китай да са три пъти повече, отколкото през 2016 г., това количество енергия ще бъде 74 TWh, или количеството електроенергия, произвеждано от Бангладеш в момента.

Допълнителното електричество би било на стойност 1,9 милиарда щатски долара през 2016 г. и 6,7 милиарда щатски долара през 2030 г. 

“Това са толкова много теравати и милиарди долари изгубени приходи. За страна като Китай това са съществени стойности”, смята Суертс.  

Китай поддържа развитието на соларната енергетика на местно ниво в домакинствата и публични сгради, но тези панели са особено засегнати от замърсяването. Регионите с голямо население имат по-замърсен въздух, което намалява още ефективността.

Това изследване показва, че усилията за изчистване на въздуха оказва слаб ефект между 2010 г. и 2015 г.

Но Суертс предупреждава: “Още сме много далече от постигането на напълно чист въздух и от ситуацията през 60-те години на 20 век”.

Източник: New scientist – Cleaning up China’s dirty air would give solar energy a huge boost


Нов археологически обект в Ирак разкрива тайните на загадъчна древна държава

Въздушна снимка на двореца Кемуне от запад. Снимка: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

Археолози наскоро откриват руините на дворец, датиран от Бронзовата епоха на бреговете на река Тигър, което може да бъде сензационно откритие, разкриващо детайли за малко познатата държава Митани, се съобщава в прессъобщение на Университета Тюбинген.

Въпреки че Митани са доминирали части от Северна Месопотамия и Сирия между 1500 и 1300 пр. н. е., не е известно много за тяхната държава и култура. Откриването на древния дворец може да помогне да се запълнят някои липси за този период от историята. 

Обектът е Кемуне, на брега на язовир Мосул в Иракски Кюрдистан и археолозите работят по него от почти десет години. Екип от кюрдски и германски изследователи са успели да открият двореца, благодарение на спадане на водите в язовира.  

Разкрити помещения в двореца. Кредит: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

“Находката е едно от най-важните археологически открития в региона през последните десетилетия”, споделя археологът Хасан Ахмед Касим (Hasan Ahmed Qasim) от Университета в Дахук в Иракски Кюрдистан.

Експертите са открили дебели до 2 м. вътрешни стени, както и гипсови структури и ярки много добре запазени стенописи. Открити са и печени тухли, използвани за подова настилка и гравирани глинени плочки. 

Тераса в двореца. Кредит: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

Археолозите смятат, че могат да бъдат разграничени две отделни фази, което предполага, че внушителната сграда е била ключова за държавата Митани за дълъг период от време. Сградата е стояла върху голяма повдигната тераса от калени тухли, гледайки към долината на Тигър. Дворецът се е намирал на около 20 метра от мястото, където е бил източния бряг на реката по онова време.

“През второто хилядолетие пр. н. е., стенописите вероятно са били характерни за дворците в древния Близък Изток, но рядко откриваме запазени такива”, разказва археологът Ивана Пулиж (Ivana Puljiz) от Университета Тюбинген, Германия. “Така че откритието на стенописи в Кемуне е археологическа сензация”.

Фрагмент от стенопис. Кредит: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

Работата по превода на откритите в Кемуне плочки вече е започнала, но началните оценки предполагат, че този обект е древният град Захику, основан около 1800 г. пр. н. е. и просъществувал около 400 години. 

Експертите се надяват тези надписи да донесат повече информация за политиката, икономиката, движенията и историята на държавата Митани, която в своя възход се е простирала от източния бряг на Средиземно море на изток до териториите на днешен Северен Ирак.

Карта на Близкия изток през 1400 г. пр.н.е. – при най-големия възход на Митани. Кредит: Wikipedia

Основавайки се на древни записи, включително данни за браковете, историците знаят, че знатните хора от Митани са били равностойни на египетските фараони, но за Митани е известно много по-малко, отколкото за съседните държави. Повечето информация до момента е получена от източници на други страни и цивилизации. 

Разкопките на една от стаите, в които са открити стенописите на брега на язовир Мосул. Кредит: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

Голямата суша в Ирак през 2018 г. е причината за спада на водите на язовир Мосул, което разкрива Кемуне. Археолозите знаят за наличието на този комплекс от години, но най-после имат възможност да направят разкопки.  

“Държавата Митани е една от най-малко проучените държави на древния Близък Изток”, споделя Пулиж. “Информацията за дворци от периода на Митани досега е получавана само от могилата Тел Брак в Сирия и от градовете Нузи и Алалах, разположени в периферията на държавата. Дори столицата на Митани досега не е идентифицирана със сигурност”.

Източник: Science alert – Archaeologists at Tigris Uncover Grand Palace Ruins of a Mysterious Ancient Empire

Могат ли пипалата на октопода да вземат решения независимо от мозъка? (видео)

Снимка: pixabay

Отдавна е известно, че октоподите са изключително интелигентни същества и имат способността да използват инструменти и да решават задачи, но се оказва, че тяхната интелигентност е особено специфична, защото са еволюирали по различен начин от повечето организми на Земята. 

Вместо централизирана нервна система, като на гръбначните животни, две трети от невроните на октопода са разположени из тялото му и разпределени между пипалата. Сега учените откриват, че тези неврони могат самостоятелно да взимат решения, без заданието да идва от мозъка. 

“Един от най-важните въпроси е как подобна нервна система работи, особено при извършване на комплексна дейност, каквато е придвижването във вода или търсенето на храна по океанското дъно”, разказва неврологът Дейвид Гиър (David Gire) от Университета на Вашингтон. “Има още много въпроси за това как тези нервни възли са свързани помежду си”.

Изследването е проведено върху октоподи Enteroctopus dofleini и Octopus rubescens, като и двата вида са разпространени в Северен Тихи океан.

Тези октоподи имат около 500 милиона неврона, като около 350 милиона от тях са разположени в пипалата, организирани във възли, наречени ганглии. С тяхна помощ животното получава сензорна информация непосредствено от средата, което му дава възможност да реагира бързо на външните фактори.

“Пипалата на октоподите имат нервен пръстен, който минава около мозъка, така че пипалата могат да си изпращат информация едно на друго без това да стига до мозъка”, обяснява експертът по поведение Доминик Сивитили (Dominic Sivitilli) от Университета на Вашингтон. “Така че докато мозъка не е съвсем сигурен къде в пространството се намират пипалата, те много добре знаят къде е всяко и това им позволява да се координират по време на дейности като пълзене например.”

Екипът дава на главоногите различни предмети като блокчета въглен, камъни с грапава повърхност, парчета конструктор Лего и пъзели-лабиринти, съдържащи в себе си храна и ги записват докато опитват да извадят храната. 

Учените използват и техника за проследяване на поведението и нервната активност. Целта е да се определи по какъв начин информацията преминава през нервната система на октопода докато той атакува и изучава, в зависимост от това как работят пипалата – в синхрон, което би предполагало централизиран контрол, или поединично, което съответства на индивидуално вземане на решения. 

Изследователите откриват, че когато вендузите получат сензорна и двигателна информация от средата, невроните в пипалата могат да я обработят и да предприемат действие. Мозъкът няма общо с този процес. 

“Виждате как разпределените ганглии взимат много малки решения само докато наблюдавате движението на пипалото, така че една от първите ни задачи е да опитаме да разделим това движение на части и да го определим като математически модел”, обяснява Гиър. “Сега, повече от преди се интересуваме как сензорната информация се интегрира в тази мрежа докато животното взима сложни решения.”

Това изследване съвпада с данните, събрани при предишни проучвания, че пипалата на октопода не само работят независимо от мозъка, но също продължават да отговарят на стимули, дори след като са отделени от мъртъв индивид

“Това е алтернативен модел на интелигентност”, обяснява Сивитили. “Тя ни носи разбиране за различните начини на познаване на света и може би и на Вселената.”

Резултатите от изследването са представени на научната конференция 2019 Astrobiology Science Conference.

Източник: Science alert – Octopus Arms Are Capable of Making Decisions Without Input From Their Brains

За първи път учените заснеха гигантски калмар край бреговете на САЩ (видео)

Гиганстска сепия. Очите й са с размера на плажни топки. Кредит: Animal Planet’s The Most Extreme Wiki – Fandom

За пръв път жив гигантски калмар е заснет във водите на САЩ, съобщават учени. Видеото е направено от екип изследователи, провеждащи експедиция за изучаване на влиянието на липсата на светлина върху дълбоководните организми, живеещи във вечна тъмнина, на 1000 метра под морската повърхност.

Екип от 23 души участва в подготовката на записа, използвайки специална сонда, която да привлече калмара към камерата и да я открие в продължилите часове записи. Учените преживяват и удар от мълния, застрашаващ компютрите, както и воден смерч близо до съда.

Едит Уидър (Edith Widder), основател на асоциацията Ocean Research & Conservation Association и един от водачите на експедицията на Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA -National Oceanic and Atmospheric Administration) на САЩ, описва събитията като “един от най-вълнуващите дни в открито море, които съм преживявала.”

Учените използват специализирана видео система, разработена от Уидър и наречена Медуза, която използва червена светлина, за да открие дълбоководни същества и позволява на учените да откриват видове и да наблюдават особено потайните.

Сондата е маскирана с изкуствена медуза, която наподобява биолуминесцентния защитен механизъм на безгръбначните, което е сигнал за по-големите хищници, че наблизо може да има плячка и привлича животните, в това число и калмара, към камерата.

В последните дни на експедицията, на 160 километра югоизточно от Ню Орлиънс, гигантски калмар “захапва стръвта”. Докато Уидър чака още видео записи, които да обработи, колегата й Нейтън Робинсън (Nathan J. Robinson) идва с изражение, което подсказва, че е видял нещо уникално.

Екипът опитва да запази спокойствие, но е трудно да не се развълнуват, когато виждат записа. Съществото прилича на гигантски калмар, но буря пречи да изпратят записа на експерт на сушата, който да го идентифицира със сигурност.

Малко след това лодката е поразена от мълния, която предизвиква пушек и отчупва парчета от палубата и учените започват да се притесняват за компютрите, на които се намира видеото.

“Изтичахме в лабораторията, за да се уверим, че най-вълнуващият запис, който някога сме виждали е в безопасност, както и беше”, си спомня Уидър.

Няколко часа по-късно капитанът съобщава, че воден смерч се формира близо до лодката.

Но в крайна сметка всичко приключва благополучно. Майкъл Вечоне, зоолог от Националната лаборатория по систематика успява да потвърди от разстояние, че заснетото животно наистина е гигантски калмар. Учените смятат, че е дълъг между 3 и 3,7 м.

Дори и без природните препятствия, заснемането на гигантски калмар в естествения му хабитат е изключително трудно – толкова, че първото видео е направена едва през 2012 г., когато Уидър и колегите й използват Медуза на експедиция по крайбрежието на Япония, успяват да заснемат първото в света видео на тези животни.

През 2004 г., японски учени успяват да направят първите снимки на гигантски калмар и да вземат проба от пипалото на живо животно. Но исторически, основната част от информацията за тези калмари е събрана от мъртви индивиди, изхвърлени на брега, или открити в стомасите на китове, според списание Smithsonian Magazine.

Огромният им размер и потайно поведение са спечелили на гигантските калмари особен мистичен статут измежду морските обитатели.

“Те имат осем много мобилни крайника и две камшични пипала. Гигантският калмар има най-големите очи в познатия ни животински свят и уста, която може да откъсва плът. Системата й на оттласкване работи напред и назад, кръвта й е синя и има три сърца. Това е много интересна форма на живот, за която не знаем почти нищо”, разказва Уидър.

Уидър и колегите й, включително Робинсън и Сонке Йонсен (Sönke Johnsen), професор по биология от Университета Дюк, се надяват, че тяхното откритие ще продължи да вълнува обществото и ще помогне за подкрепата на океанските изследвания.

Източник: The Washington post – Scientists captured video of a giant squid. Watch the sea creature emerge from the darkness

Гейзерът Стиймбоут в Йелоустоун е необичайно активен и не се знае защо (видео)

Снимка на USGS показва парата, издигаща се от гейзера Стиймбоут (Параходът) след по-предишно изригване. Кредит: USGS

Гейзерът Стиймбоут (Параходът) в националния парк Йелоустоун изхвърли пара и вода в 12:52 ч. местно време на 12 юни. След това, след три дни, 3 часа и 48 минути по-късно – в 16:40 ч. на 15 юни отново изстреля пара и вода във въздуха, съобщава Програмата за вулканична опасност на Американската геоложка агенция (USGS).

Това е нов рекорд за най-късия интервал, записан между две изригвания, според Billings Gazette.

Но няма място за притесняване. Увеличената активност на един-единствен гейзер не показва никаква нова заплаха от калдерата на Йелоустоун – „супервулкан“, скрит под парка – според USGS.

“Гейзерите се очаква да изригват, а повечето са хаотични, като Парахода”, пише агенцията. 

Освен това хронологията на изригванията на Парахода се води едва от 1982 г., отбелязва Billings Gazette. Историята на Йелоустоун е много по-стара.

Област, която се наблюдава от Програмата за вулканична опасност на Американската геоложка агенция (USGS). В розово е калдерата на Йелоустоун, в чийто горен ляв ъгъл е паркът. Кредит: USGS

Billings Gazette също така съобщава, че изригванията са особено драматични, големи и силни, като се изхвърлят и камъни, които са разбили дървен пост. Изследователите не разполагат с добре проверени теории, които да обяснят защо гейзерите понякога имат активни периоди или “спят”, според Billings Gazette.

Гейзерът Стиймбоут постави рекорд за общ брой изригванията през 2018 г., като за календарната година те са 32, според USGS. През 2019 г. вече са 24 изригвания, шест от които са само през юни.

Източник: Yellowstone’s Steamboat Geyser Is Incredibly Active Right Now, and We Don’t Know Why. Live Science

Робърт Пири твърди, че е стигнал Северния полюс на 6 април 1909 г.

Северен полюс – 6 април 1909. Пири възглавява отряд в състав от няколко негри, седем „бели“ и много ескимоси с 19 шейни и 133 кучета се отправя в атака на полюса. Една след друга отпадат спомагателни групи, организирайки промеждутъчни бази. Последната група тръгва обратно на 2 април от 87º 47′ с.ш., като с нея се отправят всички „бели“. На 6 април 1909 Пири, заедно със спътника си негър Матю Хенсън и още четирима ескимоси (Зиглу, Енингва, Уте и Укеа), с пет шейни и 40 кучета достига Северния полюс (точни изчисления 89º 55` с.ш.). Там групата прекарва 30 часа, като пресича във всички направления околополюсния район. На 24 април експедицията се завръща в изходната си база – нос Колумбия. Пътят до полюса (1500 км отиване и връщане) бил преминат за 37 дни, а обратният – само за 16 дни. (източник: Wikipedia)

През март 1909 г. 53-годишният американски офицер Робърт Едуин Пири (Robert Edwin Peary) напусна лагера на северния бряг на Гренландия и с кучешки шейни потегля към Северния полюс. Пет седмици по-късно, на 6 април, той забива знамето на САЩ в най-северната точка на световната суша.

Все още има съмняващи се, които оспорват постижението на Пири, но засега той е официално първият човек, стигнал Северния полюс.

Експедицията 1908-1909 е шестата за Робърт Пири и третият му опит да достигне Северния полюс, завършил успешно на 6-ти април, 1909. Експедицията си поставя чисто спортни и пропагандни цели, затова приносът й за развитието на науката е малък.

Веднага след като се завръща Фредерик Кук заявява, че се стигнал по-рано от Пири Северния полюс – на 21 април 1908. Спорът продължава и до днес, а скептиците имат основание – не е имало нито един специалист в експедицията на Пири, който да умее да определя координати.

Робърт Пири в Hampton, 1909 г.

Пристигайки в Съединените щати, Пири казва на президента Тафт, че му поднася полюса като подарък. Смутен, Тафт му отвръща: “Благодаря Ви за щедрия подарък, но не знам какво да правя с него.” 

Страница от дневника на Пири, в която пише за пристигането си на Северния полюс.

Пири никога не е скривал, че експедицията му е официална инициатива под патронажа на правителството на САЩ. Поради тази причина изключително болезнено реагира на съобщението на Фредерик Кук, че е достигнал полюса преди него. Пири прави всичко по силите си, за да дискредитира Кук. Той е опозорен и пратен в затвора. Отнемат му поста президент на най-престижния клуб на пътешествениците и изследователите – The Explorers Club. А Пири заема неговия пост от 1909 до 1911 и още един път – 1913 до 1916.

През 1911 г. с решение на Конгреса на САЩ Пири е издигнат в ранг на контраадмирал и му е присъдена държавна пенсия. Като основание се посочва, че причината са изключителните постижения в изследването на Арктика (завладяването на Северния полюс не се споменава). 

Науката не разполага с доказателства за достигането на Северния полюс нито от Пири, нито от Кук.

Източник: Наука OFFNews