Сблъсъкът на неутронни звезди дава нова оценка на скоростта на разширяване на Вселената (видео)

Представа на художник за експлозията и гравитационните вълни, излъчени при сблъскване на двойка свръхплътни неутронни звезди. Новите наблюдения с радиотелескопи показват, че такива събития могат да се използват за измерване на скоростта на разширяване на Вселената. Кредит: NRAO/AUI/NSF

Когато през август 2017 г. астрономите от цял ​​свят наблюдаваха как се сблъскват две неутронни звезди, те научиха много интересни неща за Вселената.

Сега те използват данните от това събитие, за да усъвършенстват една от най-основните характеристики на цялата Вселена – константата на Хъбъл – скоростта на разширяване на Вселената.

С помощта на радиотелескопи от Националната научна фондация (NSF) астрономите демонстрираха как комбинацията от гравитационни вълни и радионаблюдения, заедно с теоретичното моделиране, могат да превърнат сливанията на двойки неутронни звезди в нов начин за измерване на константата на Хъбъл.

Вселената се разширява с ускорен темп, но двата метода, използвани за определяне скоростта на разширяване, не дават еднакви резултати, което е доста голям проблем.

Константата на Хъбъл определя скоростта, с която Вселената се разширява, и несъответствията в нейното измерване отчайва космолозите. Според данни от сателита “Планк”, който измерва космическия микровълнов фон (условията на ранната Вселена само 380 000 години след Големия взрив), константата на Хъбъл трябва да бъде 67,4 километра в секунда за мегапарсек.

Друг метод за измерване на константата на Хъбъл е чрез изследване на мъглявините, оставени от свръхновите от тип Ia, като се наблюдава доплеровото им изместване, т.е. промените в дължината на светлината, когато мъглявината се отдалечава. Този метод наскоро даде резултат от 72,78 километра в секунда на мегапарсек.

Един по-скорошен метод използва стандартни свещи като променливите звезди цефеиди, чиято предварително известна светимост дава възможност за точни изчисления на разстоянието. И тук възникват проблеми – защото тези измервания показват по-бърза константа на Хъбъл. Съвсем наскоро измерване, базирано на движенията на 70 променливи цефеиди, даде резултат от 74,03 километра в секунда на мегапарсек.

Проблемът е, че когато се сравнят двата метода, те дават резултат, който има 10% разлика в стойността. Първият дава стойност 73,24 ± 1,74 километра в секунда за мегапарсек, а вторият – 67,4 ± 0,5.

Така че разминаването е голямо. (вж “Гравитационните вълни ще разрешат загадката на разширяването на Вселената“)

Скоростта на разширяване на Вселената може да се използва за определяне на нейния размер и възраст, както и да послужи като основен инструмент за интерпретиране на наблюденията на обекти на друго място във Вселената. Кредит: НАСА, ЕКА и екипът на HST Frontier Fields (STScI)

“Или една от стойностите е вярна, а другите неверни, или моделите на физиката, които ги подкрепят, са погрешни. Бихме искали да знаем какво наистина се случва във Вселената, така че имаме нужда от независима проверка”, коментира астрофизикът Адам Делър (Adam Deller) от Технологичния университет в Суинбърн. “Сливането на две неутронни звезди е третият начин”.

Гравитационната вълна GW170817, което позволи за първи път на астрономите по света да наблюдават сблъсък между две неутронни звезди по много начини – включително с гравитационновълновата астрономия, оптичната астрономия и радиоастрономията. Сблъсъкът бе регистриран от три обсерватории – двете LIGO и VIRGO – през август 2017 г. Тогава за първи път бе наблюдавано такова събитие, а гравитационният сигнал е забелязан от всичките три детектора. Това позволи на астрономите да триангулират източника до малка област в небето и да го изследват с обикновени телескопи.

“Сливанията на неутронни звезди са феноменални енергийни събития – две звезди, всяка по-масивна от Слънцето, се удрят около стотици пъти в секунда, преди да се слият и произведат огромен взрив на материя, която излита с огромна скорост, както и прилив на гравитационни вълни“, обяснява Делър.

“Този взрив от гравитационни вълни може да се използва като “стандартна сирена” – въз основа на формата на гравитационния вълнов сигнал можем да кажем колко “ярко” би трябвало да е събитието в гравитационни вълни. След това можем да вземем колко всъщност видимо ярко е било това събитие и да разберем на какво разстояние трябва да е било”.

Радионаблюденията на струятa материя, изхвърлена след сливането на неутронни звезди, е ключът, който позволява на астрономите да определят ориентацията на орбиталната равнина на звездите преди тяхното сливане и по този начин “яркостта” на гравитационните вълни, излъчвани в посоката на Земята. Това може да направи такива събития важен нов инструмент за измерване на скоростта на разширяване на Вселената. Кредит: Sophia Dagnello, NRAO / AUI / NSF

Важната информация идва под формата на тясна, насочена струя (джет) плазма, изхвърлена от сблъсъка, наблюдавана от радиотелескопите. Те откриват, че тези джетове се движат сякаш със свръхсветлинна скорост – всъщност само изглежда, че се движат по-бързо от скоростта на светлината заради ъгъла, под който ги наблюдаваме. (вж “Струя плазма изглежда се движи 5 пъти по-бързо от светлината“)

Ако ъгълът α е близо до 90º, разминаването между скоростта на потока и скоростта върху проекцията ще бъде много по-голямо.

В продължение на месеци астрономите измерват с помощта на радиотелескопи движението на свръхбързата струя материя, изхвърлена от експлозията.

„Използвахме тези измервания заедно с подробни хидродинамични симулации, за да определим ъгъла на ориентация и използвахме гравитационните вълни за определяне на разстоянието“, разказва Ехуд Накар (Ehud Nakar) от Университета в Тел Авив.

Чрез комбиниране на информацията за гравитационните вълни и данните, получени от радиотелескопите, изследователите успяха да измерят скоростта на разширяване. Както се съобщава в Nature Astronomy, екипът е установил стойност от 70,3 километра за секунда на мегапарсек. Въпреки това, несигурността е толкова голяма, че обхваща и двете стойности в центъра на текущото противоречие. Така че новото измерване не е достатъчно сигурно, за да ни покаже дали данните от Планк, свръхновите или променливите цефеиди са по-точни.

Сблъсъкът на две неутронни звезди (GW170817) изхвърли огнено кълбо от материал и енергия, което позволи на екипа астрофизици, ръководен от Университета Принстън, да изчисли константата на Хъбъл, тоест скоростта на разширяването на Вселената. Те използваха “филм” на радиовълните с висока резолюция (вляво) в сравнение с компютърния модел (вдясно). За да генерира своя „филм“, научният екип комбинира данни от достатъчно много радиотелескопи, разпръснати върху достатъчно голяма площ, за да генерира изображение с такава висока резолюция, че ако бе оптична камера, тя би могла да види отделни косми на главата на човек на 10 км разстояние. Филмът представя наблюденията от 75 дни и 230 дни след сливането. Средният панел показва кривата на светимостта на радиовълните. Кредит: Ore Gottlieb and Ehud Nakar, Tel Aviv University 

Това единично измерване на събитие на около 130 милиона светлинни години от Земята все още не е достатъчно за разрешаване на несигурността, казват учените, но сега техниката може да бъде приложена към бъдещи сливания на неутронни звезди, открити с гравитационни вълни.

„Смятаме, че още 15 такива събития, които могат да се наблюдават както с гравитационни вълни, така и с големи телескопи, могат да решат проблема“, заяви Кента Хотокезака (Kenta Hotokezaka) от Принстънския университет. “Това би било важен напредък в нашето разбиране за един от най-важните аспекти на Вселената”, добавя астрофизикът.

Това е обещаващо, тъй като LIGO и Virgo са открили още много събития, откакто са започнаха работа отново през април. Дори сред регистрирсните има сблъсък на втора двойка неутронни звезди, но за съжаление само два детектора са били онлайн по това време, така че не може да се определи мястото на събитието. Но в бъдеще вероятно ще се намерят повече от такива сблъсъци.

Международният научен екип, воден от Хотокезака, докладва резултатите си в списание Nature Astronomy. Той използва радиотелескопите от Националната научна фондация (NSF): Very Long Baseline Array (VLBA), Very Large Array (VLA) и Green Bank Telescope (GBT) .

Източници:

Neutron Star Smash-Up Just Provided a New Measure of a Fundamental Cosmic Feature, ScienceAlert

Neutron Star Collision’s Jet Is Being Used To Solve The Mystery Of Expansion Rate Of The Universe, IFLScience

New method may resolve difficulty in measuring universe’s expansion, National Radio Astronomy Observatory


Уфолози “разкриха измама” на НАСА: Орел лети над Марс (видео)

На една от снимките, направени от марсохода Curiosity феновете на НЛО откриха странен летящ обект, който според тях може да означава, че роувърът не е на Червената планета.

От август 2012 г. марсоходът Curiosity неуморно броди по Червената планета като редовно изпраща снимки и данни на Земята. Той изследва кратера на Гейл, откри на Марс метеорит, метан, източници на органични молекули, глина, следи от древно езеро, направи си безброй марсиански селфита и панорами на Червената планета.

Въпреки това, някои любители на конспиративни теории многократно поставят под въпрос успеха на мисията и самия факт на нейното съществуване.

Преди няколко дни един уфолог от Тайван, Скот Уоринг (Scott C. Waring), заяви, че на една наскоро публикувана на уебсайта на НАСА снимка е заснет … летящ орел. Между другото, малко по-късно, Уоринг намери маймуна в друга снимка от Марс, и като цяло “експертът по НЛО” редовно удивлява своите последователи с шокиращи доказателства за предполагаемото съществуване на извънземни.

Уоринг съобщава, че аржентинският уфолог Марсело Имазуста (Marcelo Irazusta) е открил странен летящ обект на снимка от юни, изпратена от Curiosity.

Уфолозите твърдят, че това “нещо” може да се превърне в още едно доказателство, че живи същества бродят и летят по други планети или че НАСА ни мами..

“Разбира се, че може да е НЛО. Извънземните обичат да използват природата за вдъхновение за своите сгради и кораби. Но прилича на извисяващ се орел …”, пише Уоринг.

И продължава, че ако е вярно, може да означава само или че на Марс има живи същества, или, обратното, космическата агенция на САЩ лъже целия свят и Curiosity всъщност се намира на малък необитаем канадски остров, наречен Девън, където НАСА провежда тестовете на роувърите си в среда, подобна на Марс. А издигащият се орел е обикновена земна птица, случайно попаднала в кадър.

НАСА не е коментирала обвинението на уфолозите.

А “летящият орел” може да е само ефект на обектива от камерата, космически лъчи или просто отразена слънчева светлина, а не аномално явление.

Астероидът 2006 QV89 няма да удари Земята през септември. Шансът е само 1:7300

Представа на художник за 2006 QV89 Кредит; EarthSky

На 27 септември астероидът 2006 QV89 ще премине вероятно на разстояние около 7 милиона километра покрай нашата планета.

Според Европейската космическа агенция (ESA) астероидът 2006 QV89 има вероятност 1 : 7300 да удари Земята. Въпреки че астероидът 2006 QV89 е в списъка на рисковите обекти и през последните месец се появиха много статии (например тук и тук), които се фокусират върху малката вероятност този астероид да удари Земята, то нека пък ние да се съсредоточим върху много, много, много по-големия шанс този астероид да не ни удари, който е 99,9863%

Все пак този астероид с диаметър 40 метра е повече от два пъти по-голям от Челябинския метеорит, който избухна над Урал през 2013 година. Челябинският метеорит идва откъм Слънцето и не е забелязан от астрономите, докато не навлезе в нашата атмосфера.

Текущите модели на орбитата на астероид 2006 QV89, открит от Catalina Sky Survey, показват, че астероидът има свой „близък подход към Земята“ на 27 септември и ще премине на разстояние от около 7 милиона километра.

А ще може ли да го видим?

Според ESA астероидът 2006 QV89 ще покаже максимална яркост или магнитуд от + 21.9 през септември 2019 г., което означава, че космическата скала ще изглежда изключително бледа. Нейната светлинка ще бъде толкова слаба, че дори няма да се вижда с повечето телескопи, с изключение на няколко огромни инструмента в големите обсерватории.

NASA’s Center for Near Earth Object Studies

Астероидът е в списъка на рисковите астероиди на ESA. Въпреки това според ESA има много малък шанс настоящите модели да са погрешни и астероидът все пак да удари нашата планета.

За паниката

Случаят с астероида 2006 QV89 е неоснователно раздут. Всъщност, това е един от многото астероиди в списъка на рисковите близко преминаващи тела, но не е класифициран като приоритетен риск, а като „безопасен“.

Най-вероятно е малкият астероид да падне в Тихия океан. Вероятно ще изминат много хиляди години преди такъв астероид да удари градска зона, пише Робърт Уокър (Robert Walker) в Science20.

“Това е просто случаен астероид, има много в таблицата всяка година, които „биха могли“ да ударят, но те са класифицирани като безопасни, защото всички се очаква да пропуснат земята. Пресата просто от време на време избира случайно един от множеството астероиди. Всяка година много от тези астероиди отпадат от таблицата. Това е само един от многото астероиди, които в момента са в таблицата.

Понякога през следващия век или може би след два века можем да очакваме един от тези многобройни астероиди да удари Земята, но ако ги проследяваме, ще имаме поне 10 години предупреждение, за да евакуираме който и да е град. Най-вероятното е следващият астероид да потъне безпроблемно в океана. Да падне метеорит в град е много малко вероятно и ще е след много хиляди години. По -вероятно е и може да се случи удар, който да е достатъчно близо до населено място, за да се предупредят жителите да се пазят от счупени стъкла, подобно на Челябинск, но това не е толкова вероятно, колкото безобидното потапяне в океана.

Това е пример за „сензационна преса, избрала случаен близко преминаващ астероид“, заключава Уокър.

Без паника

В речта си ма конференцията на Планетарната защита в колежа “Парк Мериленд” миналия месец ръководителят на НАСА Джим Бридънстийн (Jim Bridenstine) още веднъж подчерта необходимостта от действия срещу астероидната заплаха. В тази реч Бридънстийн също така подчерта, че откриването и проследяването на астероидите и другите обекти, преминаващи близо до Земята (NEOs) изискват много повече проучвания, отчасти заради случая с Челябинския метеорит.

 Челябинската метеоритна следа. Кредит: Wikimedia Commons

На 15 февруари 2013 г. в небето на руския град Челябинск в Урал се появи метеорит. Около 9.15 ч. местно време се чуха няколко взрива и в небето се появи огнено кълбо. Първите оценки класифицираха явлението като метеорит, който се движи с приблизително 108 000 км/ч, около 88 пъти скоростта на звука. Според Руската академия на науките метеоритът е навлязъл в атмосферата с около 54 000 км/ч. Според НАСА метеоритът е имал диаметър 17 метра и маса от 9 000 тона. Освободената енергия се оценява на 500 килотона тротилов еквивалент (TNT). За сравнение атомната бомба, която избухна над Хирошима (Литъл бой), имаше експлозивна мощ само 15 килотона TNT. Ударната вълна от метеорита бе толкова силна, че вълната обиколи Земята два пъти. Измерванията са направени от мрежа от сензори, които трябва да регистрират доказателства за ядрени опити. Ударната вълна от този астероид нанесе щети на хиляди сгради, а летящите отломки и стъкла нараниха около 1500 души.

През юни бе публикуван документ от НАСА от 23 страници, в който подробно бяха описани стъпките и насоките, които САЩ трябва да предприемат, за да бъдат по-добре подготвени за близко преминаващи до Земята обекти (NEOs), идващи в обхват от около 50 милиона километра от Земята. Линдли Джонсън (Lindley Johnson), ръководител на отдела за Планетарна защита на НАСА, коментира, че САЩ “вече имат значителен научен, технически и оперативен капацитет”, за да се справи с NEO, но изпълнението на новия план ще “покаже готовността на нашата страна да разреши този проблем с по-широко сътрудничество с международни партньори. Това е нужно, за да може да се реагира по-ефективно, ако бъде открита нова потенциална заплаха от удар на астероид.

Според доклад от 2018 г., съставен от Planetary.org, има повече от 18 000 NEO.

Източник:

No, asteroid 2006 QV89 won’t strike Earth in September,Earthsky

2006QV89, ESA 

NATIONAL NEAR-EARTH OBJECT PREPAREDNESS STRATEGY AND ACTION PLAN, pdf, Планът на НАСА за NEO стъпка по стъпка

Астроном любител засне секретен военен самолет в космоса (видео)

Космическият самолет X-37B на американските военновъздушни сили в орбита, заснет от сателитния тракер Ralf Vandebergh. Кредит: © Ralf Vandebergh

Известният холандски астроном аматьор Ралф Вандеберг (Ralf Vandebergh) прекарва няколко месеца, за да открие в орбита секретния американски орбитален самолет X-37B и да го заснеме с телескоп.

Въпреки ограничената резолюция на изображенията, това е още едно зрънце информация за най-загадъчният съвременен космически кораб, който вече близо 2 години е на орбита без кацане.

Снимката на Boeing X-37B е направена от Земята с помощта на 10-инчов (254 мм) телескоп. В дясно е суровата снимка (Raw), както и нейната увеличена и екстраполирана версия. Вляво е анализ на фотографията, базиран на реалния облик на космическия самолет.

Самият X-37B заема няколко десетки пиксела в изображението – почти невъзможно е да се получи по-високо качество на изображението и резолюция с помощта на любителска техника. Но дори и от такава снимка, може да се прецени, че космическият самолет е в орбита с разтворени слънчеви панели и отворен товарен отсек.

По време на снимката на 2 юли орбиталния самолет е бил в космоса 657 дни. Безпилотната совалка попадна в кадър на надморска височина от 340 километра над земната повърхност.

Представа на художник за X-37B в орбита. Кредит: Boeing

За да улови такъв уникален кадър, Ралф се занимава няколко месеца с изчисления и наблюдения. Успява визуално да открие космическия самолет през май, но когато няколко седмици по-късно бе готов да го заснеме, корабът вече не бе на същата орбита – той е направил маневра. Повторно да види X-37B става възможно само с помощта на мрежа от подобни на него ентусиасти и астрономи-любители и снимките бяха направени на 30 юни и на 2 юли. Вандеберг стана първият цивилен, който снима тайната совалка в работно състояние.

Секретен обект

X-37B, известен също като OTV (Orbital Test Vehicle), прилича на миниатюрна версия на космическата совалка на НАСА.

Безпилотният космически кораб за многократно използване Boeing X-37B е създаден по поръчка и с прякото участие на американските военновъздушни сили. Неговата конструкция и характеристики остават секретни – публикувани са само размерите и теглото: 8,9 метра дължина, 4,55 метра ширина през върховете на крилата, максималното тегло е 4,99 тона, а товарното отделение е с размери 2,1х1,2 метра.

Много малко снимки или видеоклипове на този космически самолет могат да бъдат намерени в мрежата, а задачите му не са много ясни в детайли. На всички въпроси относно предназначението на X-37B представителите на правителствените агенции в САЩ, отговарят, че това е тестов апарат за провеждане на орбитални експерименти в интерес на Министерството на отбраната. Известно е със сигурност, че автоматичната совалка може самостоятелно да променя орбитата си в широк диапазон, да прекарва почти две години в космоса и след това да се връща на летището в Калифорния.

Рекордьор

X-37B прекара досега 666 дни полет по тази последна мисия, която се нарича OTV-5, защото това е петият полет за програмата.

OTV-5 стартира на 7 септември 2017 г. от върха на ракетата носител Falcon 9  на SpaceX от космическия център “Кенеди” на НАСА във Флорида.

Всяка мисия X-37B отбелязва нов рекорд за продължителност на полета за програмата – точно кога OTV-5 ще приключи, е неизвестно.

През 2018 друг холандски астроном Марко Лангбрук (Marco Langbroek) успя да намери и да заснеме X-37B в орбита.

Източник: Skywatcher Captures Rare Image of Mysterious X-37B Military Space Plane

Марсоходът Curiosity забеляза странни светлини на Марс

Космически лъч или най-бързият извънземен космически кораб в космоса, се спусна на 2438-ия марсиански ден. Кредит: Curiosity’s Navcam Right B. NASA/JPL-Caltech

Марсоходът Curiosity на НАСА изглежда е успял да заснеме загадъчна светлина на Марс. Снимката, която показва светлина, сякаш плаваща над повърхността на планетата, е направена на 16 юни, или 2438 сол – 2438-ия марсиански ден на мисията Curiosity, изследваща Червената планета. Марсианските денонощия, наречени “сол” и продължават 24 часа, 39 минути и 35 секунди, което означава, че една година – или една орбита около Слънцето – е 668 сола (или 687 денонощия).

За съжаление това вероятно не е знак за извънземен живот.

И така, какво е това?

Curiosity е на повърхността на Марс от 2012 г. досега, изпращайки до Земята огромно количество изображения. Космическият апарат разполага с 17 камери – повече от която и да е планетарна мисия на НАСА – така че това са много снимки, а на някои от тях също има аномални светлини.

Това може да е просто лъскава скала, която улавя и отразява марсианската слънчева светлина или космически лъчи. И двете явления са доста често срещани и са забелязвани и преди. Понякога това е само ефект на обектива от камерата

Curiosity прави снимки, използвайки две камери, които действат като ляво и дясно око. Ако светлината идва от особено лъскава скала, тя вероятно ще бъде уловена от двете камери, макар че не винаги е така. В този случай снимката е направена от дясната камера Navcam, а лявата очевидно е заета с опит за селфи.

Ако си мислите, че може би това може да е един изключително умен извънземен космически кораб, който е знаел как да избегне поне едната камера, той би трябвало да бъде и невероятно бърз, тъй като необработените данни показват снимки, направени малко преди и след изображението със светлинката и на нито една от тях тя не се вижда.

Снимката, направена в 03:53:46 UTC на 06-16-2019. NASA / JPL-Caltech 

Същата сцена, направена в 03:53:59 UTC на 06-16-2019. NASA / JPL-Caltech

Същата сцена в 03:54:12 UTC на 06-16-2019. NASA / JPL-Caltech

Най-вероятно светлото петно е космически лъч, тъй като според НАСА такива петна се появяват всяка седмица на изображенията, които Curiosity изпраща на Земята.

“Сред хилядите изображения, които сме получили от Curiosity, виждаме такива с ярки петна почти всяка седмица”, обяснява през 2014 г. Джъстин Маки (Justin Maki), ръководител на екипа, който създава и управлява камерите Navcam на Curiosity, след като друго подобно изображение развълнува обществеността. “Те може да са причинени от космически лъчи или слънчева светлина, отразяваща се от скалните повърхности. Това е най-вероятното обяснение”.

Космическите лъчи са заредени частици, които се носят в космоса и понякога попадат на камерите на Curiosity – тъй като атмосферата на Марс е по-тънка от земната, тя не блокира достатъчно космическата радиация, така че става възможно да се видят.

Но ако това се случва всяка седмица, защо тази снимка предизвика някакво вълнение?

Защото хората всъщност искат да има извънземни.

Източник: Curiosity Snaps Strange Glowing Light On Mars, IFLScience

SpaceX разположи 24 спътника на планираните орбити

Снимка: SpaceX

Ракетата Falcon Heavy на компанията SpaceX излетя тази сутрин в 9:30 по българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида.

Всичките 24 изследователски спътника успешно са изведени на орбита.

Страничните ускорители, използвани повторно след старта през април, се приземиха успешно в зоната за кацане 1 и 2 на военновъздушната база Кейп Канаверал, Флорида. Централното ядрото на Falcon Heavy изгоря по време на опита си за кацане на платформата, наречена “Разбира се, че все още те обичам”, в Атлантическия океан. SpaceX улови половината от двукомпонентния обтекател на Falcon Heavy, използвайки мрежа, монтирана на кораба “Ms. Tree”, съобщи SpaceFlightNow.

Полезният товар на мисия STP-2 са няколко особено важни експеримента, които ще очертаят бъдещето на космическите изследвания – космически кораб, задвижван от слънчеви лъчи, атомен часовник за навигация в дълбокия космос и тест за ново ракетно гориво.

Операцията по разпределянето на сателитите по проектните им орбити продължи около 6 часа.

В 10:01 българско време телеметрията на ракетата потвърди отделянето на първите два спътника, което бе успешно, изпращайки микросателитите Oculus-ASR и двойка кубсата (кубически сателита) в орбита.

Първият от следващата серия спътници, който се отдели от Falcon Heavy в 10:52 е Prox-1, микросателит на Технологичния университет на Джорджия, който провежда експеримента със соларното платно на Planetary Society. Устройството, наречено LightSail 2, използва слънчева светлина, за да “плава” в космоса. Слънчевите платна се предлагат като ефективен начин за междузвездно пътуване без нужда от тонове гориво. Слънчевите платна се ускоряват бавно, но постоянно, което означава, че теоретично е възможно да достигнат невероятни скорости.

LightSail 2 ще бъде освободен от сателита Prox-1 на 1 юли, за да стартира експеримента по задвижването на апарата като контролираният полет ще продължи една година.

След около час, в 09:59 сателитът FalconSat 7, кубсат с размер на тостер, разработен в Американската военно-въздушна академия, е разположен на орбита. FalconSat 7 ще тества разгъваема структура на оптичен телескоп в орбита.

Двата тандемни експерименти на НАСА или кубсатите E-TBEx се отделят съответно в 10:08 ч. и 10:13 ч.. Те ще предават радиосигнали до приемните станции на Земята, за да могат учените да проучат как се смущават радиосигналите от естествено образуващите се мехурчета в горната атмосфера на Земята. Разбирането на тези смущения и начините за тяхното преодоляване в крайна сметка ще подобрят надеждността на радио и GPS сигналите, на които разчитаме всеки ден.

Спътникът с атомния часовник на НАСА за навигация в дълбокия космос Deep Space Atomic Clock успешно е разположен на орбита в 10:54 ч. Deep Space Atomic Clock е технологична демонстрация, която има за цел да промени начина на навигация в космоса, като направи бъдещите космически кораби по-автономни.

Мисията на НАСА за тестване на “зелено” гориво (GPIM) успешно бе изведена на орбитаа в 10:57 ч. GPIM ще тества „зелена” алтернатива на хидразин, силно токсичен пропелант, който понастоящем се използва от космическите кораби, както и нова задвижваща система. Ако това гориво се окаже ефективно, тази система с ниска токсичност би могла да замести хидразина в бъдещите мисии и да улесни обработката преди старта.

Цялото съзвездие от шест сателита за наблюдение COSMIC-2 (Constellation Observing System for Meteorology, Ionosphere, and Climate-2) се отделят от Falcon Heavy в 11:32. Сателитите COSMIC-2 ще формират мрежа за наблюдение на времето, която ще събира данни за температурата, налягането, плътността и водните пари в различни слоеве в земната атмосфера.

Spaceflight Now@SpaceflightNow

All six of the COSMIC-2 weather satellites have separated from the Falcon Heavy’s second stage. Two more engine burns to go before final payload deployment at 6:04am EDT (1004 GMT). https://spaceflightnow.com/2019/06/24/falcon-heavy-stp-2-mission-status-center/ …9211:28 AM – Jun 25, 201925 people are talking about thisTwitter Ads info and privacy

В 11:38 двигателят “Мерлин” на горната степен на Falcon Heavy завършва третото си запалване в мисията тази сутрин. Тази маневра започва процеса на издигане на ракетата Falcon Heavy на необходимата орбита за отделяне на космическия кораб DSX – последния полезен товар на мисията – в 6:04 ч. EDT (13:04 българско време).View image on Twitter

View image on Twitter

SpaceX@SpaceX

Deployment of DSX confirmed!15.7K1:05 PM – Jun 25, 20191,250 people are talking about this

За първи път се наблюдава как се “целуват” два галактически клъстера

Двата клъстера 1E2216 и 1E2215 с първата си „целувка”. Кредит: NASA/CXC (X-rays), Liyi Gu et al.

За първи път астрономите “усетиха” как се сблъскват огромни групи галактики. Те са откриха изключително мощна ударна вълна в отдалечена част на Вселената, където два масивни галактически купа изглежда влизат в първи контакт преди сливането си.

Откритието е едно от липсващите парчета от пъзела на нашето познание за произхода на структурата във Вселената. Мащабните структури – като галактики и групи от галактики – изглежда нарастват чрез сблъсъци и сливания.

Проучването е публикувано в Nature Astronomy.

Галактическите купове (клъстери) са най-големите известни обекти във Вселената, обвързани от гравитацията. Те се състоят от стотици галактики, всяка от които съдържа стотици милиарди звезди. Разпръснати между галактиките на клъстера са огромни количества горещ газ, излъчващ рентгенови лъчи, и големи количества от невидимата тъмна материя.

От времето на първите звезди клъстерите продължават да растат чрез сблъсъци и сливане..

Смята се, че тези огромни космически обекти се формират постепенно, започвайки първо с отделни галактики, които се сливат помежду си заради гравитацията. Процесът продължава с образуването на по-малки групи, които след това се сливат в по-големи и по-големи клъстери.

Първото докосване, фазата преди сливането, продължава относително кратък период от време – около 100 милиона години. Целият процес на сливане обаче, поради огромния им размер – милиони светлинни години в диаметър – става за милиарди години.

Накрая остава само един голям клъстер.

Тази фигура показва процеса на сливане през различните му фази. Рентгеновите изображения (в синьо) са комбинирани с радиоизображения (в червено). Третата фигура показва „първата целувка“ на двата клъстера. Кредит: Abell 399/401: ROSAT (X-rays); GMRT/TGSS (radio); Abell 1758: ESA/XMM-Newton (X-rays); GMRT/TGSS (radio); 1E2215: NASA/Chandra (X-rays), GMRT (radio); CIZA J2242: ESA/XMM-Newton (X-rays); ASTRON/WSRT (radio)

Тъй като процесът на сливане продължава много време, забелязваме обикновено само различни отделни етапи на сблъсъка между галактическите купове. Не е лесно да се види първата “целувка” или докосване на сблъскващи се клъстери. На теория тази фаза продължава сравнително кратко и затова е трудно да се намери.

Наблюденията улавят уникалния момент, когато двата клъстера се допират един до друг за първи път – нещо, което никога преди не е наблюдавано, според водещия автор Лийи Гу (Liyi Gu), астроном от лабораторията за високоенергийна астрофизика в института RIKEN в Япония и Холандския институт за космически изследвания SRON.

Ударна вълна

Международен екип астрономи вече публикува откриването на два клъстера, които предстои да се сблъскат. Клъстерите, наречени 1E2216 и 1E2215, са разположени на повече от един милиард светлинни години от Земята и са привлечени един към друг от гравитацията в продължение на милиарди години. Първият им контакт, посочен от новите данни, бележи началото на драматичен и продължителен процес, който напълно слива клъстерите и ги комбинира в един.

Астрономите могат да използват този случай, за да тестват своите компютърни симулации, които предсказват, че ще се появи ударна вълна между двете групи галактики в началото, разпространявайки се перпендикулярно на посоката на сблъсъка.

Ударни вълни по време на сливането на галактически клъстери. Кредит: H. Akamatsu (SRON)

Учените смятат, че данните показват ударната вълна преди сливането, причинена от първия контакт между двата галактически клъстера.

“Клъстерите, които наблюдавахме, предоставят първите ясни доказателства за този тип ударни вълни”, разказва Лийи Гу. „Ударната вълна е създала газ с температура от 100 милиона градуса между клъстерите. Очакваме вълната евентуално да се окаже далече във външните области на клъстера и бавно да изчезне.

Разпределение на температурата при сливането на галактическите клъстери IE2216 и IE2215. Кредит: ESA / XMM-Newton, GMRT, Liyi Gu et al.

“Сблъсъците между галактически купове са най-високоенергийните събития във Вселената след Големия взрив”, отбелязва Лийи. “Ударните вълни, които възникват по време на сливането, вероятно са най-силният ускорител на частици във Вселената, освобождавайки огромно количество топлина, радиация и високоенергийни космически лъчи”.

Лийи Гу  и неговите колеги проучиха сблъсъка по време на кампания за наблюдение с три рентгенови сателита (XMM-Newton на Европейската космическа агенция, Chandra на НАСА и Suzuka на JAXA) и два радиотелескопа (LOFAR, европейски проект, ръководен от ASTRON, и индийския гигант Metrewave Radio Telescope).

Справка: Observations of a pre-merger shock in colliding clusters of galaxies, Liyi Gu et al, Nature Astronomy, 2019

Източници:

Clusters van melkwegstelsels betrapt bij eerste kus, SRON .

X-rays reveal how cosmic giants meet, ESA

Астероид удари Земята с 5 килотона TNT миналия уикенд

Концепция на художник представя катастрофални сблъсъци между астероиди, разположени в пояса между Марс и Юпитер и как те са формирали семейства обекти на сходни орбити около Слънцето. Кредит: NASA / JPL-Caltech

Миналия уикенд Земята бе ударена от астероид, който произведе енергия, равна на 5000 тона тротилов еквивалент. Преди експлозията астрономите успяха да забележат астероида с помощта на телескопи, което се случва едва за четвърти път – само три астероида досега са наблюдавани в космоса преди да се взривят в атмосферата на Земята.

На 22 юни в 12:31 часа българско време, на юг от Ямайка, малкият астероид NEOCP A10eoM1 изглежда е влетял в земната атмосфера и след това е експлодирал. Тази експлозия е наблюдавана от космоса от един от метеорологичните спътници GOES – виж анимацията по-долу – и на сушата от различни хора, които са го видели като огнено кълбо.

Астероидът е наблюдаван от проекта Atlas преди експлозията, докато все още е летял в космоса. Точното местоположение на мястото на експлозията е 15,02 N и 68,65 W. По-долу може да видите снимка на траекторията, която се е виждала в атмосферата след взрива.

Въпреки голямото количество енергия, отделена от астероида, никой не е бил ранен, тъй като обектът изгаря и се взривява скоро след влизането в атмосферата на Земята.

Докладите показват, че астероидът е дълъг само около 3 метра.

Фактът, че астероидът NEOCP A10eoM1 е открит от астрономите и космическите агенции преди да удари Земята, е изненада, тъй като това е рядко събитие. Земята често е удряна от малки астероиди и метеори, но откриването им преди да навлязат в атмосферата е трудно и рядко се случва.

W. Staka III of the University of Wisconsin (CIMSS) and (SSEC))

Все по-често обаче се откриват астероиди преди да се ударят в Земята през последните няколко години, но това не означава, че тези събития зачестяват.

Това просто означава, че агенциите и астрономите-аматьори използват все по-сложно и точно оборудване, което използват за откриване на насочващи се към нас космически скали. НАСА дори има специален отдел, който се занимава с наблюдения на астероидите, които минават близо до Земята.View image on Twitter

View image on Twitter

Peter Brown@pgbrown

Good sized fireball off the South coast of Jamaica infrasonically on Jun 22 near 2130 UT. Airwaves recorded by Bermuda infrasound station 2000 km North show periods which are consistent with 3-5 kT bolide from a small multi-meter sized NEA impact. @IMOmeteors @amsmeteors7712:07 AM – Jun 25, 201944 people are talking about thisTwitter Ads info and privacy

Звуковите вълни от удара са записани от инфразвуковата станция на Бермудите и на тази основа е определена енергията, отделена по време на експлозията,  на 3-5 kT TNT. Това съответства на експлодиращ в атмосферата планетоид с диаметър три метра.

Това е четвъртият път, когато се забелязва експлозия в атмосферата на астероид, който преди това е наблюдаван в космоса. Трите предходни астероида са: 2008 TC3 , 2014 AA и 2018 LA.

Източник: Remanzacco Observatory

Загадъчните емисии на метан на Марс прекъснаха

Това изображение е заснето от лявата камера Navcam на Curiosity на 18 юни 2019 г., на 2440-ия марсиански ден или 2440-ия сол на мисията. Кредит: NASA / JPL-Caltech

Съдържанието на метан в атмосферата в района на марсианския кратер Гейл падна от аномално високи до фонови стойности – от 21 ppb (части на милиард) до по-малко от 1 ppb, съобщава сайтът на мисията.

Това означава, че освобождаването на метан, регистрирано наскоро от марсохода Curiosity, е приключило, но причините за тези загадъчни колебания са все още неясни.

Констатацията показва, че разкриването на метан миналата седмица – най-голямото количество газ, който Curiousity е откривал някога – е едно от преходните метанови изпускания, наблюдавани в миналото.

Екипът на Curiosity откривал метан многократно в хода на мисията. Предишни проучвания са документирали, че фоновите нива на газа изглежда се покачват и спадат сезонно. Отбелязвани са и внезапни изпускания на метан, но научният екип досега не е намерил закономерност в появата на тези временни струи.

Кредит: NASA’s Goddard Space Flight Center/JPL-Caltech/University of Michigan

В момента има доста спорове за естеството на марсианския метан. На Земята по-голямата част от този атмосферен газ се произвежда от примитивните организми, наречени археи, но има и други източници на метан – той може да се появи в резултат на геохимични или фотохимични процеси или под влиянието на космически лъчи. Но в атмосферата на Марс продължителността на живота на метановите молекули не надвишава няколко стотин години, което изисква постоянен източник на неговото попълване. Следователно, ако на Марс има метан, той се произвежда непрекъснато и евентуално с участието на живи организми. 

НАСА съобщи миналия петък, че марсоходът Curiosity е регистрирал рязко увеличение на концентрацията на метан в атмосферата – 21 ppb, което е рекорд за времето, прекарано от роувъра на планетата. Екипът на мисията реши да извърши допълнителни измервания и от сутринта на 24 юни концентрацията на атмосферен метан, записан с помощта на лазерния спектрометър, който е част от бордовия уред на SAM (анализ на пробите на Марс), е по-малко от една част на милиард, което е близо до фоновите стойности, които роверът постоянно поправя.

“Проблемът с метана остава”, коментира Ашвин Васавада, учен от проекта Curiosity в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. “Ние сме по-мотивирани от всякога да продължим да измерваме и да обединим усилията си, за да разберем поведението на метана в марсианската атмосфера.”

Марсоходът Curiosity не разполага с инструменти, които могат окончателно да определят дали източникът на метан е биологичен или геоложки.

Източник: Наука OFFNews