Нов археологически обект в Ирак разкрива тайните на загадъчна древна държава

Въздушна снимка на двореца Кемуне от запад. Снимка: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

Археолози наскоро откриват руините на дворец, датиран от Бронзовата епоха на бреговете на река Тигър, което може да бъде сензационно откритие, разкриващо детайли за малко познатата държава Митани, се съобщава в прессъобщение на Университета Тюбинген.

Въпреки че Митани са доминирали части от Северна Месопотамия и Сирия между 1500 и 1300 пр. н. е., не е известно много за тяхната държава и култура. Откриването на древния дворец може да помогне да се запълнят някои липси за този период от историята. 

Обектът е Кемуне, на брега на язовир Мосул в Иракски Кюрдистан и археолозите работят по него от почти десет години. Екип от кюрдски и германски изследователи са успели да открият двореца, благодарение на спадане на водите в язовира.  

Разкрити помещения в двореца. Кредит: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

“Находката е едно от най-важните археологически открития в региона през последните десетилетия”, споделя археологът Хасан Ахмед Касим (Hasan Ahmed Qasim) от Университета в Дахук в Иракски Кюрдистан.

Експертите са открили дебели до 2 м. вътрешни стени, както и гипсови структури и ярки много добре запазени стенописи. Открити са и печени тухли, използвани за подова настилка и гравирани глинени плочки. 

Тераса в двореца. Кредит: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

Археолозите смятат, че могат да бъдат разграничени две отделни фази, което предполага, че внушителната сграда е била ключова за държавата Митани за дълъг период от време. Сградата е стояла върху голяма повдигната тераса от калени тухли, гледайки към долината на Тигър. Дворецът се е намирал на около 20 метра от мястото, където е бил източния бряг на реката по онова време.

“През второто хилядолетие пр. н. е., стенописите вероятно са били характерни за дворците в древния Близък Изток, но рядко откриваме запазени такива”, разказва археологът Ивана Пулиж (Ivana Puljiz) от Университета Тюбинген, Германия. “Така че откритието на стенописи в Кемуне е археологическа сензация”.

Фрагмент от стенопис. Кредит: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

Работата по превода на откритите в Кемуне плочки вече е започнала, но началните оценки предполагат, че този обект е древният град Захику, основан около 1800 г. пр. н. е. и просъществувал около 400 години. 

Експертите се надяват тези надписи да донесат повече информация за политиката, икономиката, движенията и историята на държавата Митани, която в своя възход се е простирала от източния бряг на Средиземно море на изток до териториите на днешен Северен Ирак.

Карта на Близкия изток през 1400 г. пр.н.е. – при най-големия възход на Митани. Кредит: Wikipedia

Основавайки се на древни записи, включително данни за браковете, историците знаят, че знатните хора от Митани са били равностойни на египетските фараони, но за Митани е известно много по-малко, отколкото за съседните държави. Повечето информация до момента е получена от източници на други страни и цивилизации. 

Разкопките на една от стаите, в които са открити стенописите на брега на язовир Мосул. Кредит: University of Tübingen and Kurdistan Archaeology Organisation

Голямата суша в Ирак през 2018 г. е причината за спада на водите на язовир Мосул, което разкрива Кемуне. Археолозите знаят за наличието на този комплекс от години, но най-после имат възможност да направят разкопки.  

“Държавата Митани е една от най-малко проучените държави на древния Близък Изток”, споделя Пулиж. “Информацията за дворци от периода на Митани досега е получавана само от могилата Тел Брак в Сирия и от градовете Нузи и Алалах, разположени в периферията на държавата. Дори столицата на Митани досега не е идентифицирана със сигурност”.

Източник: Science alert – Archaeologists at Tigris Uncover Grand Palace Ruins of a Mysterious Ancient Empire

Астероидът 2006 QV89 няма да удари Земята през септември. Шансът е само 1:7300

Представа на художник за 2006 QV89 Кредит; EarthSky

На 27 септември астероидът 2006 QV89 ще премине вероятно на разстояние около 7 милиона километра покрай нашата планета.

Според Европейската космическа агенция (ESA) астероидът 2006 QV89 има вероятност 1 : 7300 да удари Земята. Въпреки че астероидът 2006 QV89 е в списъка на рисковите обекти и през последните месец се появиха много статии (например тук и тук), които се фокусират върху малката вероятност този астероид да удари Земята, то нека пък ние да се съсредоточим върху много, много, много по-големия шанс този астероид да не ни удари, който е 99,9863%

Все пак този астероид с диаметър 40 метра е повече от два пъти по-голям от Челябинския метеорит, който избухна над Урал през 2013 година. Челябинският метеорит идва откъм Слънцето и не е забелязан от астрономите, докато не навлезе в нашата атмосфера.

Текущите модели на орбитата на астероид 2006 QV89, открит от Catalina Sky Survey, показват, че астероидът има свой „близък подход към Земята“ на 27 септември и ще премине на разстояние от около 7 милиона километра.

А ще може ли да го видим?

Според ESA астероидът 2006 QV89 ще покаже максимална яркост или магнитуд от + 21.9 през септември 2019 г., което означава, че космическата скала ще изглежда изключително бледа. Нейната светлинка ще бъде толкова слаба, че дори няма да се вижда с повечето телескопи, с изключение на няколко огромни инструмента в големите обсерватории.

NASA’s Center for Near Earth Object Studies

Астероидът е в списъка на рисковите астероиди на ESA. Въпреки това според ESA има много малък шанс настоящите модели да са погрешни и астероидът все пак да удари нашата планета.

За паниката

Случаят с астероида 2006 QV89 е неоснователно раздут. Всъщност, това е един от многото астероиди в списъка на рисковите близко преминаващи тела, но не е класифициран като приоритетен риск, а като „безопасен“.

Най-вероятно е малкият астероид да падне в Тихия океан. Вероятно ще изминат много хиляди години преди такъв астероид да удари градска зона, пише Робърт Уокър (Robert Walker) в Science20.

“Това е просто случаен астероид, има много в таблицата всяка година, които „биха могли“ да ударят, но те са класифицирани като безопасни, защото всички се очаква да пропуснат земята. Пресата просто от време на време избира случайно един от множеството астероиди. Всяка година много от тези астероиди отпадат от таблицата. Това е само един от многото астероиди, които в момента са в таблицата.

Понякога през следващия век или може би след два века можем да очакваме един от тези многобройни астероиди да удари Земята, но ако ги проследяваме, ще имаме поне 10 години предупреждение, за да евакуираме който и да е град. Най-вероятното е следващият астероид да потъне безпроблемно в океана. Да падне метеорит в град е много малко вероятно и ще е след много хиляди години. По -вероятно е и може да се случи удар, който да е достатъчно близо до населено място, за да се предупредят жителите да се пазят от счупени стъкла, подобно на Челябинск, но това не е толкова вероятно, колкото безобидното потапяне в океана.

Това е пример за „сензационна преса, избрала случаен близко преминаващ астероид“, заключава Уокър.

Без паника

В речта си ма конференцията на Планетарната защита в колежа “Парк Мериленд” миналия месец ръководителят на НАСА Джим Бридънстийн (Jim Bridenstine) още веднъж подчерта необходимостта от действия срещу астероидната заплаха. В тази реч Бридънстийн също така подчерта, че откриването и проследяването на астероидите и другите обекти, преминаващи близо до Земята (NEOs) изискват много повече проучвания, отчасти заради случая с Челябинския метеорит.

 Челябинската метеоритна следа. Кредит: Wikimedia Commons

На 15 февруари 2013 г. в небето на руския град Челябинск в Урал се появи метеорит. Около 9.15 ч. местно време се чуха няколко взрива и в небето се появи огнено кълбо. Първите оценки класифицираха явлението като метеорит, който се движи с приблизително 108 000 км/ч, около 88 пъти скоростта на звука. Според Руската академия на науките метеоритът е навлязъл в атмосферата с около 54 000 км/ч. Според НАСА метеоритът е имал диаметър 17 метра и маса от 9 000 тона. Освободената енергия се оценява на 500 килотона тротилов еквивалент (TNT). За сравнение атомната бомба, която избухна над Хирошима (Литъл бой), имаше експлозивна мощ само 15 килотона TNT. Ударната вълна от метеорита бе толкова силна, че вълната обиколи Земята два пъти. Измерванията са направени от мрежа от сензори, които трябва да регистрират доказателства за ядрени опити. Ударната вълна от този астероид нанесе щети на хиляди сгради, а летящите отломки и стъкла нараниха около 1500 души.

През юни бе публикуван документ от НАСА от 23 страници, в който подробно бяха описани стъпките и насоките, които САЩ трябва да предприемат, за да бъдат по-добре подготвени за близко преминаващи до Земята обекти (NEOs), идващи в обхват от около 50 милиона километра от Земята. Линдли Джонсън (Lindley Johnson), ръководител на отдела за Планетарна защита на НАСА, коментира, че САЩ “вече имат значителен научен, технически и оперативен капацитет”, за да се справи с NEO, но изпълнението на новия план ще “покаже готовността на нашата страна да разреши този проблем с по-широко сътрудничество с международни партньори. Това е нужно, за да може да се реагира по-ефективно, ако бъде открита нова потенциална заплаха от удар на астероид.

Според доклад от 2018 г., съставен от Planetary.org, има повече от 18 000 NEO.

Източник:

No, asteroid 2006 QV89 won’t strike Earth in September,Earthsky

2006QV89, ESA 

NATIONAL NEAR-EARTH OBJECT PREPAREDNESS STRATEGY AND ACTION PLAN, pdf, Планът на НАСА за NEO стъпка по стъпка

Астроном любител засне секретен военен самолет в космоса (видео)

Космическият самолет X-37B на американските военновъздушни сили в орбита, заснет от сателитния тракер Ralf Vandebergh. Кредит: © Ralf Vandebergh

Известният холандски астроном аматьор Ралф Вандеберг (Ralf Vandebergh) прекарва няколко месеца, за да открие в орбита секретния американски орбитален самолет X-37B и да го заснеме с телескоп.

Въпреки ограничената резолюция на изображенията, това е още едно зрънце информация за най-загадъчният съвременен космически кораб, който вече близо 2 години е на орбита без кацане.

Снимката на Boeing X-37B е направена от Земята с помощта на 10-инчов (254 мм) телескоп. В дясно е суровата снимка (Raw), както и нейната увеличена и екстраполирана версия. Вляво е анализ на фотографията, базиран на реалния облик на космическия самолет.

Самият X-37B заема няколко десетки пиксела в изображението – почти невъзможно е да се получи по-високо качество на изображението и резолюция с помощта на любителска техника. Но дори и от такава снимка, може да се прецени, че космическият самолет е в орбита с разтворени слънчеви панели и отворен товарен отсек.

По време на снимката на 2 юли орбиталния самолет е бил в космоса 657 дни. Безпилотната совалка попадна в кадър на надморска височина от 340 километра над земната повърхност.

Представа на художник за X-37B в орбита. Кредит: Boeing

За да улови такъв уникален кадър, Ралф се занимава няколко месеца с изчисления и наблюдения. Успява визуално да открие космическия самолет през май, но когато няколко седмици по-късно бе готов да го заснеме, корабът вече не бе на същата орбита – той е направил маневра. Повторно да види X-37B става възможно само с помощта на мрежа от подобни на него ентусиасти и астрономи-любители и снимките бяха направени на 30 юни и на 2 юли. Вандеберг стана първият цивилен, който снима тайната совалка в работно състояние.

Секретен обект

X-37B, известен също като OTV (Orbital Test Vehicle), прилича на миниатюрна версия на космическата совалка на НАСА.

Безпилотният космически кораб за многократно използване Boeing X-37B е създаден по поръчка и с прякото участие на американските военновъздушни сили. Неговата конструкция и характеристики остават секретни – публикувани са само размерите и теглото: 8,9 метра дължина, 4,55 метра ширина през върховете на крилата, максималното тегло е 4,99 тона, а товарното отделение е с размери 2,1х1,2 метра.

Много малко снимки или видеоклипове на този космически самолет могат да бъдат намерени в мрежата, а задачите му не са много ясни в детайли. На всички въпроси относно предназначението на X-37B представителите на правителствените агенции в САЩ, отговарят, че това е тестов апарат за провеждане на орбитални експерименти в интерес на Министерството на отбраната. Известно е със сигурност, че автоматичната совалка може самостоятелно да променя орбитата си в широк диапазон, да прекарва почти две години в космоса и след това да се връща на летището в Калифорния.

Рекордьор

X-37B прекара досега 666 дни полет по тази последна мисия, която се нарича OTV-5, защото това е петият полет за програмата.

OTV-5 стартира на 7 септември 2017 г. от върха на ракетата носител Falcon 9  на SpaceX от космическия център “Кенеди” на НАСА във Флорида.

Всяка мисия X-37B отбелязва нов рекорд за продължителност на полета за програмата – точно кога OTV-5 ще приключи, е неизвестно.

През 2018 друг холандски астроном Марко Лангбрук (Marco Langbroek) успя да намери и да заснеме X-37B в орбита.

Източник: Skywatcher Captures Rare Image of Mysterious X-37B Military Space Plane

Могат ли пипалата на октопода да вземат решения независимо от мозъка? (видео)

Снимка: pixabay

Отдавна е известно, че октоподите са изключително интелигентни същества и имат способността да използват инструменти и да решават задачи, но се оказва, че тяхната интелигентност е особено специфична, защото са еволюирали по различен начин от повечето организми на Земята. 

Вместо централизирана нервна система, като на гръбначните животни, две трети от невроните на октопода са разположени из тялото му и разпределени между пипалата. Сега учените откриват, че тези неврони могат самостоятелно да взимат решения, без заданието да идва от мозъка. 

“Един от най-важните въпроси е как подобна нервна система работи, особено при извършване на комплексна дейност, каквато е придвижването във вода или търсенето на храна по океанското дъно”, разказва неврологът Дейвид Гиър (David Gire) от Университета на Вашингтон. “Има още много въпроси за това как тези нервни възли са свързани помежду си”.

Изследването е проведено върху октоподи Enteroctopus dofleini и Octopus rubescens, като и двата вида са разпространени в Северен Тихи океан.

Тези октоподи имат около 500 милиона неврона, като около 350 милиона от тях са разположени в пипалата, организирани във възли, наречени ганглии. С тяхна помощ животното получава сензорна информация непосредствено от средата, което му дава възможност да реагира бързо на външните фактори.

“Пипалата на октоподите имат нервен пръстен, който минава около мозъка, така че пипалата могат да си изпращат информация едно на друго без това да стига до мозъка”, обяснява експертът по поведение Доминик Сивитили (Dominic Sivitilli) от Университета на Вашингтон. “Така че докато мозъка не е съвсем сигурен къде в пространството се намират пипалата, те много добре знаят къде е всяко и това им позволява да се координират по време на дейности като пълзене например.”

Екипът дава на главоногите различни предмети като блокчета въглен, камъни с грапава повърхност, парчета конструктор Лего и пъзели-лабиринти, съдържащи в себе си храна и ги записват докато опитват да извадят храната. 

Учените използват и техника за проследяване на поведението и нервната активност. Целта е да се определи по какъв начин информацията преминава през нервната система на октопода докато той атакува и изучава, в зависимост от това как работят пипалата – в синхрон, което би предполагало централизиран контрол, или поединично, което съответства на индивидуално вземане на решения. 

Изследователите откриват, че когато вендузите получат сензорна и двигателна информация от средата, невроните в пипалата могат да я обработят и да предприемат действие. Мозъкът няма общо с този процес. 

“Виждате как разпределените ганглии взимат много малки решения само докато наблюдавате движението на пипалото, така че една от първите ни задачи е да опитаме да разделим това движение на части и да го определим като математически модел”, обяснява Гиър. “Сега, повече от преди се интересуваме как сензорната информация се интегрира в тази мрежа докато животното взима сложни решения.”

Това изследване съвпада с данните, събрани при предишни проучвания, че пипалата на октопода не само работят независимо от мозъка, но също продължават да отговарят на стимули, дори след като са отделени от мъртъв индивид

“Това е алтернативен модел на интелигентност”, обяснява Сивитили. “Тя ни носи разбиране за различните начини на познаване на света и може би и на Вселената.”

Резултатите от изследването са представени на научната конференция 2019 Astrobiology Science Conference.

Източник: Science alert – Octopus Arms Are Capable of Making Decisions Without Input From Their Brains

Марсоходът Curiosity забеляза странни светлини на Марс

Космически лъч или най-бързият извънземен космически кораб в космоса, се спусна на 2438-ия марсиански ден. Кредит: Curiosity’s Navcam Right B. NASA/JPL-Caltech

Марсоходът Curiosity на НАСА изглежда е успял да заснеме загадъчна светлина на Марс. Снимката, която показва светлина, сякаш плаваща над повърхността на планетата, е направена на 16 юни, или 2438 сол – 2438-ия марсиански ден на мисията Curiosity, изследваща Червената планета. Марсианските денонощия, наречени “сол” и продължават 24 часа, 39 минути и 35 секунди, което означава, че една година – или една орбита около Слънцето – е 668 сола (или 687 денонощия).

За съжаление това вероятно не е знак за извънземен живот.

И така, какво е това?

Curiosity е на повърхността на Марс от 2012 г. досега, изпращайки до Земята огромно количество изображения. Космическият апарат разполага с 17 камери – повече от която и да е планетарна мисия на НАСА – така че това са много снимки, а на някои от тях също има аномални светлини.

Това може да е просто лъскава скала, която улавя и отразява марсианската слънчева светлина или космически лъчи. И двете явления са доста често срещани и са забелязвани и преди. Понякога това е само ефект на обектива от камерата

Curiosity прави снимки, използвайки две камери, които действат като ляво и дясно око. Ако светлината идва от особено лъскава скала, тя вероятно ще бъде уловена от двете камери, макар че не винаги е така. В този случай снимката е направена от дясната камера Navcam, а лявата очевидно е заета с опит за селфи.

Ако си мислите, че може би това може да е един изключително умен извънземен космически кораб, който е знаел как да избегне поне едната камера, той би трябвало да бъде и невероятно бърз, тъй като необработените данни показват снимки, направени малко преди и след изображението със светлинката и на нито една от тях тя не се вижда.

Снимката, направена в 03:53:46 UTC на 06-16-2019. NASA / JPL-Caltech 

Същата сцена, направена в 03:53:59 UTC на 06-16-2019. NASA / JPL-Caltech

Същата сцена в 03:54:12 UTC на 06-16-2019. NASA / JPL-Caltech

Най-вероятно светлото петно е космически лъч, тъй като според НАСА такива петна се появяват всяка седмица на изображенията, които Curiosity изпраща на Земята.

“Сред хилядите изображения, които сме получили от Curiosity, виждаме такива с ярки петна почти всяка седмица”, обяснява през 2014 г. Джъстин Маки (Justin Maki), ръководител на екипа, който създава и управлява камерите Navcam на Curiosity, след като друго подобно изображение развълнува обществеността. “Те може да са причинени от космически лъчи или слънчева светлина, отразяваща се от скалните повърхности. Това е най-вероятното обяснение”.

Космическите лъчи са заредени частици, които се носят в космоса и понякога попадат на камерите на Curiosity – тъй като атмосферата на Марс е по-тънка от земната, тя не блокира достатъчно космическата радиация, така че става възможно да се видят.

Но ако това се случва всяка седмица, защо тази снимка предизвика някакво вълнение?

Защото хората всъщност искат да има извънземни.

Източник: Curiosity Snaps Strange Glowing Light On Mars, IFLScience

За първи път учените заснеха гигантски калмар край бреговете на САЩ (видео)

Гиганстска сепия. Очите й са с размера на плажни топки. Кредит: Animal Planet’s The Most Extreme Wiki – Fandom

За пръв път жив гигантски калмар е заснет във водите на САЩ, съобщават учени. Видеото е направено от екип изследователи, провеждащи експедиция за изучаване на влиянието на липсата на светлина върху дълбоководните организми, живеещи във вечна тъмнина, на 1000 метра под морската повърхност.

Екип от 23 души участва в подготовката на записа, използвайки специална сонда, която да привлече калмара към камерата и да я открие в продължилите часове записи. Учените преживяват и удар от мълния, застрашаващ компютрите, както и воден смерч близо до съда.

Едит Уидър (Edith Widder), основател на асоциацията Ocean Research & Conservation Association и един от водачите на експедицията на Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA -National Oceanic and Atmospheric Administration) на САЩ, описва събитията като “един от най-вълнуващите дни в открито море, които съм преживявала.”

Учените използват специализирана видео система, разработена от Уидър и наречена Медуза, която използва червена светлина, за да открие дълбоководни същества и позволява на учените да откриват видове и да наблюдават особено потайните.

Сондата е маскирана с изкуствена медуза, която наподобява биолуминесцентния защитен механизъм на безгръбначните, което е сигнал за по-големите хищници, че наблизо може да има плячка и привлича животните, в това число и калмара, към камерата.

В последните дни на експедицията, на 160 километра югоизточно от Ню Орлиънс, гигантски калмар “захапва стръвта”. Докато Уидър чака още видео записи, които да обработи, колегата й Нейтън Робинсън (Nathan J. Robinson) идва с изражение, което подсказва, че е видял нещо уникално.

Екипът опитва да запази спокойствие, но е трудно да не се развълнуват, когато виждат записа. Съществото прилича на гигантски калмар, но буря пречи да изпратят записа на експерт на сушата, който да го идентифицира със сигурност.

Малко след това лодката е поразена от мълния, която предизвиква пушек и отчупва парчета от палубата и учените започват да се притесняват за компютрите, на които се намира видеото.

“Изтичахме в лабораторията, за да се уверим, че най-вълнуващият запис, който някога сме виждали е в безопасност, както и беше”, си спомня Уидър.

Няколко часа по-късно капитанът съобщава, че воден смерч се формира близо до лодката.

Но в крайна сметка всичко приключва благополучно. Майкъл Вечоне, зоолог от Националната лаборатория по систематика успява да потвърди от разстояние, че заснетото животно наистина е гигантски калмар. Учените смятат, че е дълъг между 3 и 3,7 м.

Дори и без природните препятствия, заснемането на гигантски калмар в естествения му хабитат е изключително трудно – толкова, че първото видео е направена едва през 2012 г., когато Уидър и колегите й използват Медуза на експедиция по крайбрежието на Япония, успяват да заснемат първото в света видео на тези животни.

През 2004 г., японски учени успяват да направят първите снимки на гигантски калмар и да вземат проба от пипалото на живо животно. Но исторически, основната част от информацията за тези калмари е събрана от мъртви индивиди, изхвърлени на брега, или открити в стомасите на китове, според списание Smithsonian Magazine.

Огромният им размер и потайно поведение са спечелили на гигантските калмари особен мистичен статут измежду морските обитатели.

“Те имат осем много мобилни крайника и две камшични пипала. Гигантският калмар има най-големите очи в познатия ни животински свят и уста, която може да откъсва плът. Системата й на оттласкване работи напред и назад, кръвта й е синя и има три сърца. Това е много интересна форма на живот, за която не знаем почти нищо”, разказва Уидър.

Уидър и колегите й, включително Робинсън и Сонке Йонсен (Sönke Johnsen), професор по биология от Университета Дюк, се надяват, че тяхното откритие ще продължи да вълнува обществото и ще помогне за подкрепата на океанските изследвания.

Източник: The Washington post – Scientists captured video of a giant squid. Watch the sea creature emerge from the darkness

Гейзерът Стиймбоут в Йелоустоун е необичайно активен и не се знае защо (видео)

Снимка на USGS показва парата, издигаща се от гейзера Стиймбоут (Параходът) след по-предишно изригване. Кредит: USGS

Гейзерът Стиймбоут (Параходът) в националния парк Йелоустоун изхвърли пара и вода в 12:52 ч. местно време на 12 юни. След това, след три дни, 3 часа и 48 минути по-късно – в 16:40 ч. на 15 юни отново изстреля пара и вода във въздуха, съобщава Програмата за вулканична опасност на Американската геоложка агенция (USGS).

Това е нов рекорд за най-късия интервал, записан между две изригвания, според Billings Gazette.

Но няма място за притесняване. Увеличената активност на един-единствен гейзер не показва никаква нова заплаха от калдерата на Йелоустоун – „супервулкан“, скрит под парка – според USGS.

“Гейзерите се очаква да изригват, а повечето са хаотични, като Парахода”, пише агенцията. 

Освен това хронологията на изригванията на Парахода се води едва от 1982 г., отбелязва Billings Gazette. Историята на Йелоустоун е много по-стара.

Област, която се наблюдава от Програмата за вулканична опасност на Американската геоложка агенция (USGS). В розово е калдерата на Йелоустоун, в чийто горен ляв ъгъл е паркът. Кредит: USGS

Billings Gazette също така съобщава, че изригванията са особено драматични, големи и силни, като се изхвърлят и камъни, които са разбили дървен пост. Изследователите не разполагат с добре проверени теории, които да обяснят защо гейзерите понякога имат активни периоди или “спят”, според Billings Gazette.

Гейзерът Стиймбоут постави рекорд за общ брой изригванията през 2018 г., като за календарната година те са 32, според USGS. През 2019 г. вече са 24 изригвания, шест от които са само през юни.

Източник: Yellowstone’s Steamboat Geyser Is Incredibly Active Right Now, and We Don’t Know Why. Live Science

Физик доказа, че животът може да съществува и в двуизмерна Вселена

Снимка: Pxhere

Физикът от Калифорнийския университет Джеймс Скаргил (James Scargill) доказа, че законите на физиката във Вселена с две пространствени измерения и едно времево (2+1) позволяват съществуването на живот, съобщава phys.org

Тъй като живеем в три измерения, за нас е трудно да си представим Вселена, в която няма трето измерение, или Вселена, в която има четвърто или пето измерение. Но философите и физиците са прекарали много време и усилия, за да разберат дали животът не може да съществува извън обичайните за нас измерания. Освен трите пространствени координати, учените разглеждат и времето, така чеВселената, в която живеем, има измерност 3+1.

Повечето физици са убедени, че нашата 3 + 1-мерна Вселена е единствената, която може да поддържа живот. Те посочват, че при повече от три измерения, законите на Нютон за движение биха имали проблеми при малки смущения, което ще осуети образуването на планети около Слънцето. Така че вариантите с четири или повече пространствени координати отпада.

Но какво да кажем за един двуизмерен свят? Повечето специалисти предполагат, че е трудно да си представим как гравитацията може да работи в такава вселена, което прави трудно или невъзможно формирането на обитаеми светове. В статията си Джеймс Скаргил предлага да преразгледаме този аргумент. Той показва, че законите на физиката позволяват гравитацията в двуизмерен свят, както и развитието на системи, способни да поддържат живота.

В своята работа ученият използва физически формули, за да покаже, че скаларните гравитационни полета могат да съществуват в две измерения и по-нататък показва, че нивото на организация, необходимо за възникването на живота, може да съществува и в двуизмерната Вселена. За да докаже последното, ученият цитира като пример невронните мрежи.

Скаргил започва своята работа, като изучава дали има някакви двуизмерни мрежи, които имат същите характеристики като невронната мрежа. След това показва, че 2D системите могат да се създадат, без всякакви проблеми. След това ученият доказа, че такива двуизмерни системи могат да имат “критично мислене”. Въз основа на тези съображения изследователят твърди, че в 2D + 1-мерната Вселена теоретично е възможно да съществува живот, подобен по структура на невронните мрежи.

Technology Review на Масачузетския технологичен институт прегледа статията на Скаргил и установи, че работата му показва, че такава вселена 2D + 1, може да съществува, поне според физиката

Справка: Can Life Exist in 2 + 1 Dimensions?, J. H. C. Scargill, arxiv.org

Източник: Researcher shows physics suggests life could exist in a 2-D universe, phys.org

Новото Bentley Flying Spur: микс между лимузина и суперкар

Третото поколение на луксозния седан Bentley Flying Spur отбеляза глобалния си дебют. Автомобилът идва с много технически нововъведения и силови показатели като на пистов звяр.

Flying Spur е изграден на новата платформа MSB на Volkswagen Group, която е използвана и за актуалните Bentley Continental GT и Porsche Panamera. Архитектурата е позволила междуосието да нарасне със 130 мм, както и цялостно олекотяване на возилото.

Генерална новост за компанията Bentley е внедряването на завиващи задни колела в новия модел. Така, при висока скорост задните колела завиват успоредно с предните, а при ниска – срещуположно. Идеята в първия случай е по-добра стабилност, а при втория – по-добра маневреност.

За задвижването на новия Bentley Flying Spur се грижи модерниирана версия на добре познатия W12 бензинов двигател. Неговата мощност е 635 конски сили, а максималният въртящ момент е 900 Нм. Агрегатът е стикован с 8-степенна автоматична скоростна кутия и задвижване на четирите колела.

Системата 4х4 е с няколко режимa, като има възможността да предаде до 100% от тягата към задните колела. В допълнение, активни стабилизатори, захранвани от 48-волтова система минимализират накланянето на купето в завои.

С цялата технологична база под капака (и купето), новият Flying Spur ускорява от 0 до 100 км/ч за 3,8 секунди и има максимална скорост от 333 км/ч. Налични са и куп системи за асиситиране и безопасност, като технология за нощно виждане, 360-градусова камера, асистенти за поддържане на лентата, паркиране и предупреждение в сляпата зона и т.н.

Визуалните промени са в новите светлини, променените хромирани въздуховоди, нови 21-инчови джанти и др. В салона, наред с изобилитео от луксозни материали и удобства, собственикът може да разчита на 12,3-инчов тъчскрийн, който пък може да се обърне в нишата си, а на гърба му (който става лице, естествено) има аналогови прибори.

Източник: OFFNews

SpaceX разположи 24 спътника на планираните орбити

Снимка: SpaceX

Ракетата Falcon Heavy на компанията SpaceX излетя тази сутрин в 9:30 по българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида.

Всичките 24 изследователски спътника успешно са изведени на орбита.

Страничните ускорители, използвани повторно след старта през април, се приземиха успешно в зоната за кацане 1 и 2 на военновъздушната база Кейп Канаверал, Флорида. Централното ядрото на Falcon Heavy изгоря по време на опита си за кацане на платформата, наречена “Разбира се, че все още те обичам”, в Атлантическия океан. SpaceX улови половината от двукомпонентния обтекател на Falcon Heavy, използвайки мрежа, монтирана на кораба “Ms. Tree”, съобщи SpaceFlightNow.

Полезният товар на мисия STP-2 са няколко особено важни експеримента, които ще очертаят бъдещето на космическите изследвания – космически кораб, задвижван от слънчеви лъчи, атомен часовник за навигация в дълбокия космос и тест за ново ракетно гориво.

Операцията по разпределянето на сателитите по проектните им орбити продължи около 6 часа.

В 10:01 българско време телеметрията на ракетата потвърди отделянето на първите два спътника, което бе успешно, изпращайки микросателитите Oculus-ASR и двойка кубсата (кубически сателита) в орбита.

Първият от следващата серия спътници, който се отдели от Falcon Heavy в 10:52 е Prox-1, микросателит на Технологичния университет на Джорджия, който провежда експеримента със соларното платно на Planetary Society. Устройството, наречено LightSail 2, използва слънчева светлина, за да “плава” в космоса. Слънчевите платна се предлагат като ефективен начин за междузвездно пътуване без нужда от тонове гориво. Слънчевите платна се ускоряват бавно, но постоянно, което означава, че теоретично е възможно да достигнат невероятни скорости.

LightSail 2 ще бъде освободен от сателита Prox-1 на 1 юли, за да стартира експеримента по задвижването на апарата като контролираният полет ще продължи една година.

След около час, в 09:59 сателитът FalconSat 7, кубсат с размер на тостер, разработен в Американската военно-въздушна академия, е разположен на орбита. FalconSat 7 ще тества разгъваема структура на оптичен телескоп в орбита.

Двата тандемни експерименти на НАСА или кубсатите E-TBEx се отделят съответно в 10:08 ч. и 10:13 ч.. Те ще предават радиосигнали до приемните станции на Земята, за да могат учените да проучат как се смущават радиосигналите от естествено образуващите се мехурчета в горната атмосфера на Земята. Разбирането на тези смущения и начините за тяхното преодоляване в крайна сметка ще подобрят надеждността на радио и GPS сигналите, на които разчитаме всеки ден.

Спътникът с атомния часовник на НАСА за навигация в дълбокия космос Deep Space Atomic Clock успешно е разположен на орбита в 10:54 ч. Deep Space Atomic Clock е технологична демонстрация, която има за цел да промени начина на навигация в космоса, като направи бъдещите космически кораби по-автономни.

Мисията на НАСА за тестване на “зелено” гориво (GPIM) успешно бе изведена на орбитаа в 10:57 ч. GPIM ще тества „зелена” алтернатива на хидразин, силно токсичен пропелант, който понастоящем се използва от космическите кораби, както и нова задвижваща система. Ако това гориво се окаже ефективно, тази система с ниска токсичност би могла да замести хидразина в бъдещите мисии и да улесни обработката преди старта.

Цялото съзвездие от шест сателита за наблюдение COSMIC-2 (Constellation Observing System for Meteorology, Ionosphere, and Climate-2) се отделят от Falcon Heavy в 11:32. Сателитите COSMIC-2 ще формират мрежа за наблюдение на времето, която ще събира данни за температурата, налягането, плътността и водните пари в различни слоеве в земната атмосфера.

Spaceflight Now@SpaceflightNow

All six of the COSMIC-2 weather satellites have separated from the Falcon Heavy’s second stage. Two more engine burns to go before final payload deployment at 6:04am EDT (1004 GMT). https://spaceflightnow.com/2019/06/24/falcon-heavy-stp-2-mission-status-center/ …9211:28 AM – Jun 25, 201925 people are talking about thisTwitter Ads info and privacy

В 11:38 двигателят “Мерлин” на горната степен на Falcon Heavy завършва третото си запалване в мисията тази сутрин. Тази маневра започва процеса на издигане на ракетата Falcon Heavy на необходимата орбита за отделяне на космическия кораб DSX – последния полезен товар на мисията – в 6:04 ч. EDT (13:04 българско време).View image on Twitter

View image on Twitter

SpaceX@SpaceX

Deployment of DSX confirmed!15.7K1:05 PM – Jun 25, 20191,250 people are talking about this