Author: bannertester

Снимка: aliexpress.com

Ако се опитвате възможно най-малко да навредите на околната среда има една полезна формула: Използвайте по-малко неща много пъти и не купувайте нови.

Но дали пластмасовите торбички са по-добри или по-лоши от хартията? А какво да кажем за памучните торби?

Няма лесен отговор, отговаря изданието Quartz

За да се разбере влиянието на многократно използваните торби върху околната среда, трябва да имате предвид две много различни неща.

Първо: Пластмасовите торбички не се разграждат биологично и задръстват океаните, пречат на морския животи снабдяването му с храна.

Второ: Като се имат предвид всички останали въздействия върху околната среда, освен отпадъците, памучните или хартиените торбички може да са по-лоши за околната среда от пластмасовите.

В оценката си за рециклирането на чантите за хранителни стоки от 2018 г (Life Cycle Assessment of grocery carrier bags) Министерството на околната среда и храните в Дания съгласно предишни подобни проучвания установи, че класическите пластмасови пазарски торби имат най-малко въздействие върху околната среда. Тази оценка не взема под внимание морските отпадъци – така че що се отнася до този гигантски проблем, пластмасите са почти сигурно най-неприемливият материал, тъй като те не се разграждат за време, което има значение за човешкия или животинския жизнен цикъл.

Но като се вземат предвид други фактори, като въздействието на производството им върху изменението на климата, унищожаването на озона, употребата на вода, замърсяването на въздуха и токсичността на производството за хората, тези класически, пластмасови пазарски торбички всъщност са най-благоприятните за околната среда, в сравнение със сегашните им алтернативи.

Техническото наименование на тънките пластмасови торбички, като тези, които можете да получите в магазина с покупката си, са от полиетилен с ниска плътност (LDPE).

^{Ministry of Environment and Food of Denmark, 2018}

Таблицата по-долу с помощта на данните от проучването в Дания, сравнява екологичните показатели на торбичките от LDPE с други торби, ако се приеме, че торбите LDPE се използват повторно като обвивка за боклук преди да бъдат изгорени (изгарянето е най-доброто възможно изхвърляне за тези торбички, според към доклада).

Памучните торби трябва да бъдат използвани многократно хиляди пъти, преди да отговорят на екологичните показатели на пластмасовите торбички – и според датските учени, биопамукът е по-лош от обикновения памук, когато става въпрос за цялостно въздействие върху околната среда. Според доклада торбите от биопамук трябва да се използват много повече пъти от обикновените памучни торби (20 000 срещу 7 000 пъти), въз основа на предположението, че биопамукът има средно 30% по-ниска норма на добив в сравнение с обикновения памук и следователно се приема, че изисква 30% повече ресурси като вода, за да се достигне същото количество.

Дори ако се вземат предвид ползите от производството на биологичен памук – като по-малко използване на торове и пестициди (и следователно по-малко еутрофикация и замърсяване на водата, причинено от отглеждането му) – обикновеният памук отново е по-щадящ природата.

Докладът също така отчита, че памукът не може да бъде рециклиран, тъй като за рециклиране на текстил съществува много малко инфраструктура.

С нарастващия брой страни в световен мащаб (127 страни), приели ограничения за найлоновите торбички, въпросът какво ще ги замени става все по-належащ. Естествено да се използва нещо еднократно е ужасна идея, независимо дали е пластмасово или не, така че подмяната на найлоновите торбички с хартиени такива със сигурност ще има вредни странични ефекти като увеличаване на обезлесяването. Създаването на хартиена торбичка изисква и повече енергия и вода, отколкото да се направи от пластмаса, така че по други екологични съображения, освен за отпадъците, хартиените продукти може да са по-лоши от пластмасовите.

Както отбелязва Тhe Verge миналата година, „независимо от торбичката, която сме избрали, много по-важно е какво ще поставим в нея и как ще я пренесем – да ядем по-малко месо, да отидем пеша или на велосипед до магазина и да купуваме местни продукти – вероятно това ще бъде по-ефективно за намаляването на личния ни принос към екологичните проблеми.

Най-простият съвет към хората изглежда е следният: Каквото и да имате в къщата си – било то купчина памучни пазарски торби или найлонови торбички – не ги изхвърляйте. Продължавайте да ги използвате, докато не се разпаднат. Независимо от материала, използвайте ги като торба за боклук, след като вече не можете да я използвате за други цели. Каквото и да правите, опитайте се да не купувате нови.

Освен това знаейки колко ресурси са нужни, за да направите парче памучна тъкан, третирайте тъканите в дома си като безкрайно многократно използваеми ресурси, които струват теглото си в злато, намалявайки въглеродния отпечатък. Намерете нови употреби за старите дрехи, използвайте текстила, докато се износи и когато искате нещо ново, купете си втора употреба”.

Achrioptera maroloko е колоритно ново насекомо

В северната част на Мадагаскар са открити два нови вида насекоми.

Досега те се смятаха за принадлежащи към два съществуващи вида гигантски насекоми, съобщава NewScientist.

Achrioptera maroloko (на снимката) и Achrioptera manga са открити след анализ на ДНК на насекомите от Свен Брадлър (Sven Bradler) от Университета в Гьотинген, Германия, и неговите колеги.

„Изследвахме филогенетичното положение на Achriopterini, състоящо се от родовете Achrioptera и Glawiana, въз основа на мултигенна филогения и стигнахме до заключението, че те са близки на  групата на други мадагаскарски фазмиди (Anisacanthidae), а не на неотропични или австрало-тихоокеански  групи, както се предполагаше в предишно проучване, основано на морфологията”, пишат изследователите.

Наречени така заради тяхната колоритност – на малгашки език думата maroloko означава цветни – мъжките Achrioptera maroloko развиват своето ярко оцветяване при полова зрялост. Преди това те приличат на клонки. Екипът смята, че необичайните цветове на A. maroloko са за привличане на женски или отблъскване на хищници.

Справка: When Giant Stick Insects Play With Colors: Molecular Phylogeny of the Achriopterini and Description of Two New Splendid Species (Phasmatodea: Achrioptera) From Madagascar, Frontiers in Ecology and Evolution

Източник:Two species of colourful stick insects discovered in Madagascar, NewScientist.

Снимка: Tiggywinkles Wildlife Hospital/Facebook

Ярко оцветена в оранжево птица е забелязана до магистрала във Великобритания. Хората, които са я открили, се обаждат в болница за животни да потърсят помощ и я описват като оцветена в ярко, но неравномерно оранжев цвят. 

Дали това е избягала от зоопарка екзотична птица или нелегално закупен домашен любимец? Оказва се, че нито едно от двете. Птицата е обикновена чайка с необикновен проблем.

“По някакъв начин е успял да се покрие с къри или куркума! Беше навсякъде по перата му, което му пречеше да лети правилно”, съобщават от болницата за диви животни Tiggywinkles в Бъкингамшир. “Нямаме представа как се е случило това, но за щастие освен яркия цвят и силната миризма, птицата беше здрава.”

От болницата са кръстили птицата Вини, на кърито Виндалу. След като са почистили перата му, предстои скоро да бъде освободен. На снимките след банята Вини е вече с бели пера, макар и да е останал още лек оранжев нюанс. 

Интересно е, че Вини не е първата чайка във Великобритания, попаднала в подобна ситуация. През 2016 г., птица в Бъкингамшир попада в резервоар, пълен с тика масала.

Източник: Science alert – Exotic-Looking Bird Found in The UK Turns Out to Be Gull in a Predicament

Оригиналната статия е публикувана в The Washington Post

Лара Вимеркати от Университета на Колорадо Болдър изучава ледените образувания на вулкана Llullaillaco в Чили. Снимка: Steve Schmidt / University of Colorado Boulder

Високо в Андите, на едно от местата с най-сурови природни условия, микробни общества се развиват отлично в заострени ледени образувания, се съобщава в публикация в списанието Arctic, Antarctic, and Alpine Research.

В Андите се образуват ледникови формации, наречени пенитенти (или калгаспори), които се състоят от редици правилни ледени игли и пирамиди.

Пенитентите са кръстени на великденски религиозен празник, практикуван от някои испаноезични християни, на който монасите носят бели шапки (“каещите се” или “penitentes”).

Те се формират в студени и сухи условия на надморска височина над 4 000 метра. Тези образувания с размер от няколко сантиметра до 5 метра се образуват при едни от най-неблагоприятните условия на Земята, с екстремно силни ветрове, температурни колебания и UV радиация, заради по-тънката атмосфера. 

Но ново проучване на Университета на Колорадо Болдър открива, че в тези ледени остриета се развиват микроорганизми, заради наличната в тях вода, в иначе сухите и бедни на хранителни вещества условия.

През март 2016 г. студенти и екип от университета пътуват до вулкана Llullaillaco в Чили, вторият най-висок вулкан в света. Двуседмичната експедиция, осъществена в сътрудничество с чилийските им колеги се оказва сериозно изпитание.

“Този район е много отдалечен и достъпът е труден”, разказва Стийв Шмидт (Steve Schmidt), професор в департамента по екология и еволюционна биология в Университета на Колорадо Болдър и съавтор на изследването. “Целият багажник на един от пикапите ни беше пълен само с питейна вода. Ходенето там не е лесно и това е една от причините тези образувания все още не са много изучени”.

След като достигат ледените полета на почти 5 000 метра надморска височина, учените забелязват червено оцветяване на места, което е показател за микробна активност, каквато и преди е наблюдавана в снежни и ледени формации по света. 

^{Снимки на полето с ледени остриета на 5 277 м. надморска височина (a, b). Изображение отблизо на червените петна, съдържащи микроорганизми. Фигурите са обработени за засилване на цвета (c, d). Кредит: G. Zimmerman and S. K. Schmidt.}

След като изследват взетите проби, учените потвърждават наличието на зелени водорасли от родовете Chlamydomonas и Chloromonas в леда, което е първото документиране на снежни водорасли и изобщо форми на живот в ледените образувания. 

“Снежните водорасли се откриват често в криосферата в ледове и снегове, но това откритие за пръв път доказва тяхното наличие на толкова голяма надморска височина и изключителна суша”, разказва Лара Вимеркати (Lara Vimercati), водещ автор и докторант в университета. “Интересно е, че повечето водорасли, открити на това място са близко свързани с други снежни водорасли от алпийски и полярни райони”.

^{Микроскопска фотография (увеличение 1000 пъти) на спора на Chlamydomonas sp. от червения лед.}

Новите открития допълват познанието за границите, в които може да съществува живота на Земята, но може да има приложение и в изучаването на извънземния живот. Подобни образувания наскоро бяха открити на Плутон и се предполага, че съществуват и на една от луните на Юпитер – Европа. Районът Атакама в Чили също така е считан за една от най-добрите земни аналогии на почвата на Марс. 

“Силно сме заинтересовани от адаптацията на организмите към екстремни условия”, споделя Шмидт. “Това може би е добро място, на което да изследваме границите на наличие на живот”.

“Нашето изследване показва, че колкото и да са сурови природните условия, животът намира начин за развитие, когато има наличност на течна вода”, добавя Вимеркати.

Снимка: pixabay

Почистването на замърсения въздух в Китай би увеличило генерирането на електричество от многобройните соларни панели в страната с 13% и милиарди долари допълнителни приходи, според нов анализ, публикуван в списание Nature energy. 

В Китай има инсталирани повече соларни мощности, отколкото в която и да е друга страна, с обща мощност 170 гигавата към края на 2018 г. Но страната има и един от най-сериозните проблеми със замърсен въздух в света. 

В последните години Китайското правителство търси решения на замърсения въздух, заради рисковете за общественото здраве и протестите на гражданите. Сега става ясно, че това би имало и икономически ефект, тъй като по-чистия въздух ще повиши генерирането на електричество от соларните панели. 

Барт Суертс (Bart Sweerts), от Швейцарския федерален институт за технологии в Цюрих, използва данните за слънчевата радиация от 119 станции в Китай между 1960 г. и 2015 г. и ги комбинира с данните за емисиите на серен диоксид и сажди, за да направи оценка до каква степен аерозолите, получени в резултат от човешката дейност намаляват максималната продуктивност на соларните панели. Той и колегите му откриват, че замърсяването на въздуха е намалило потенциално генерираната слънчева енергия с 13 % за този период. 

През 2016 г. това са 14 терават часа по-малко произведена електрическа енергия, или еквивалента на годишното производство на Тунис. През 2030 г., когато се очаква слънчевите мощности в Китай да са три пъти повече, отколкото през 2016 г., това количество енергия ще бъде 74 TWh, или количеството електроенергия, произвеждано от Бангладеш в момента.

Допълнителното електричество би било на стойност 1,9 милиарда щатски долара през 2016 г. и 6,7 милиарда щатски долара през 2030 г. 

“Това са толкова много теравати и милиарди долари изгубени приходи. За страна като Китай това са съществени стойности”, смята Суертс.  

Китай поддържа развитието на соларната енергетика на местно ниво в домакинствата и публични сгради, но тези панели са особено засегнати от замърсяването. Регионите с голямо население имат по-замърсен въздух, което намалява още ефективността.

Това изследване показва, че усилията за изчистване на въздуха оказва слаб ефект между 2010 г. и 2015 г.

Но Суертс предупреждава: “Още сме много далече от постигането на напълно чист въздух и от ситуацията през 60-те години на 20 век”.

Източник: New scientist – Cleaning up China’s dirty air would give solar energy a huge boost