Month: June 2019

Робърт Пири твърди, че е стигнал Северния полюс на 6 април 1909 г.

Северен полюс – 6 април 1909. Пири възглавява отряд в състав от няколко негри, седем „бели“ и много ескимоси с 19 шейни и 133 кучета се отправя в атака на полюса. Една след друга отпадат спомагателни групи, организирайки промеждутъчни бази. Последната група тръгва обратно на 2 април от 87º 47′ с.ш., като с нея се отправят всички „бели“. На 6 април 1909 Пири, заедно със спътника си негър Матю Хенсън и още четирима ескимоси (Зиглу, Енингва, Уте и Укеа), с пет шейни и 40 кучета достига Северния полюс (точни изчисления 89º 55` с.ш.). Там групата прекарва 30 часа, като пресича във всички направления околополюсния район. На 24 април експедицията се завръща в изходната си база – нос Колумбия. Пътят до полюса (1500 км отиване и връщане) бил преминат за 37 дни, а обратният – само за 16 дни. (източник: Wikipedia)

През март 1909 г. 53-годишният американски офицер Робърт Едуин Пири (Robert Edwin Peary) напусна лагера на северния бряг на Гренландия и с кучешки шейни потегля към Северния полюс. Пет седмици по-късно, на 6 април, той забива знамето на САЩ в най-северната точка на световната суша.

Все още има съмняващи се, които оспорват постижението на Пири, но засега той е официално първият човек, стигнал Северния полюс.

Експедицията 1908-1909 е шестата за Робърт Пири и третият му опит да достигне Северния полюс, завършил успешно на 6-ти април, 1909. Експедицията си поставя чисто спортни и пропагандни цели, затова приносът й за развитието на науката е малък.

Веднага след като се завръща Фредерик Кук заявява, че се стигнал по-рано от Пири Северния полюс – на 21 април 1908. Спорът продължава и до днес, а скептиците имат основание – не е имало нито един специалист в експедицията на Пири, който да умее да определя координати.

Робърт Пири в Hampton, 1909 г.

Пристигайки в Съединените щати, Пири казва на президента Тафт, че му поднася полюса като подарък. Смутен, Тафт му отвръща: “Благодаря Ви за щедрия подарък, но не знам какво да правя с него.” 

Страница от дневника на Пири, в която пише за пристигането си на Северния полюс.

Пири никога не е скривал, че експедицията му е официална инициатива под патронажа на правителството на САЩ. Поради тази причина изключително болезнено реагира на съобщението на Фредерик Кук, че е достигнал полюса преди него. Пири прави всичко по силите си, за да дискредитира Кук. Той е опозорен и пратен в затвора. Отнемат му поста президент на най-престижния клуб на пътешествениците и изследователите – The Explorers Club. А Пири заема неговия пост от 1909 до 1911 и още един път – 1913 до 1916.

През 1911 г. с решение на Конгреса на САЩ Пири е издигнат в ранг на контраадмирал и му е присъдена държавна пенсия. Като основание се посочва, че причината са изключителните постижения в изследването на Арктика (завладяването на Северния полюс не се споменава). 

Науката не разполага с доказателства за достигането на Северния полюс нито от Пири, нито от Кук.

Източник: Наука OFFNews

Няма утеха за двойкаджиите: Айнщайн е бил отличен ученик

Алберт Айнщайн през 1920 г. Кредит:”The Solar Eclipse of May 29, 1919, and the Einstein Effect,” The Scientific Monthly 10:4 (1920), 418-422, on p. 418. Public domain.

В края на 20-ти век списание “Тайм” обяви Алберт Айнщайн за човек на века. Алберт Айнщайн несъмнено е един от най-важните учени на всички времена, гений, поставил един от стълбовете на съвременната физика, Теорията на относителността.

От друга страна, поколения ученици се утешават за слабите си оценки в училище с убеждението, че и на Айнщайн не му е вървяло в училище. Някои мотивационни оратори също повтарят това твърдение – но то е погрешно.

Айнщайн определено не е бил слаб ученик в гимназията.

Айнщайн е роден на 14 март в Улм, Германия, през 1879 г. Следващата година семейството му се премества в Мюнхен. На 7 години започва училище в Мюнхен. На 9-годишна възраст влиза в гимназията на Луитполд. Освен това е бил толкова добър по математика, че изучава математически анализ на 12-годишна възраст, три години по-рано от връстниците си. 

Той е много добър в науките, преподавани в училище. Но тъй като немската образователна система от 19-ти век е била много строга и регламентирана, младият Айнщайн всъщност не развива умения извън точните науки (като история, езици, музика и география). Всъщност благодарение на майка си, а не на училището, се научава да свири на цигулка, което също се справя доста добре.

През 1895 г. се явява на приемни изпити, за да влезе в престижната Федерална политехническа школа (или академия) в Цюрих, Швейцария. По това време Айнщайн е на 16 години, с две години по-млад от другите кандидати. Той се справя отлично с физиката и математиката, но не се справя добре с ненаучни дисциплини, особено по френски – така че не е приет. Затова през същата година продължава обучението си в кантонското училище в Ааргау. Учи се добре и този път преминава приемните изпити във Федералното политехническо училище.

Федералната политехника (ETH) през 1865 г. Кредит: ETH Zurich

Така че на следващата година започна да учи във Федералната политехника в Цюрих като сега е една година по-млад от повечето си състуденти. Също така през 1896 г., въпреки че е само на 16 години, той пише брилянтно есе, изпреварило времето си и станало основа за по-нататъшната му работа по Теорията на относителността.

Така че определено не се провалил в гимназията си и не е бил слаб ученик.

Тогава откъде идва митът, че не му е вървяло в училище?

Ето как. През 1896 г., годината, през която Айнщайн е в училището в Ааргау, системата за оценките в училището му се променя. В първия семестър най-високата възможна оценка за всичко е била “1”. Тази система е обърната по време на втория семестър на Айнщайн и той често е оценяван с 6.

И така всеки, който разглежда бележника с оценките на Айнщайн, ще види, че има отбелязани много оценки около “1” през първия семестър, но това не са слаби оценки, а напротив.

Така че учениците вече не могат да използват тази митология като патерица – просто ще трябва да учат по-усилено …

Източник: Einstein Failed School, ABC Science

19 август 1839 е денят на изобретяването на фотографията

“Boulevard Du Temple”, заснета от Дагер през 1838 г. в Париж, включва едно най-ранните известни изображения на човек. Снимката показва улица, но поради времето на експозицията над десет минути, движещите се по пътя не се виждат. В долния ляв ъгъл, обаче, двама човека, очевидно ваксаджия и клиента му, са били неподвижни достатъчно дълго, за да се появят на снимката.

На този ден на съвместна среща на две френски академии – на науката и на изящните изкуства се публикува доклад за принципите на дагеротипията – изобретение, направено от Луи Жак Манде Дагер, позволяващо да се записва изображение върху светлочувствителна пластина.

Публичността на доклада означава, че френското правителство открива на света тайната на създаването на изображения, които преди се правеха само от художници.

Докладът е предшестван от множество обсъждания в двете камари на парламента за стойността на изобретението, за цената, която правителството е готово да плати за него. Разбрали се за 6000 франка годишно за Дагер и 4000 за Изидор Ниепс, наследник на Жозеф Ниепс, с когото Дагер е сключил навремето договор да работят заедно, но от чийто експерименти в крайна сметка не се използва. Дагер не съжалява за парите. Той бил удовлетворен от световната слава, славата на изобретател на фотографията.

Въпреки че всъщност принципите на съвременната фотография диаметрално са противоположни на идеите на Дагер.

Източник: Наука OFFNews