Могат ли пипалата на октопода да вземат решения независимо от мозъка? (видео)

Снимка: pixabay

Отдавна е известно, че октоподите са изключително интелигентни същества и имат способността да използват инструменти и да решават задачи, но се оказва, че тяхната интелигентност е особено специфична, защото са еволюирали по различен начин от повечето организми на Земята. 

Вместо централизирана нервна система, като на гръбначните животни, две трети от невроните на октопода са разположени из тялото му и разпределени между пипалата. Сега учените откриват, че тези неврони могат самостоятелно да взимат решения, без заданието да идва от мозъка. 

“Един от най-важните въпроси е как подобна нервна система работи, особено при извършване на комплексна дейност, каквато е придвижването във вода или търсенето на храна по океанското дъно”, разказва неврологът Дейвид Гиър (David Gire) от Университета на Вашингтон. “Има още много въпроси за това как тези нервни възли са свързани помежду си”.

Изследването е проведено върху октоподи Enteroctopus dofleini и Octopus rubescens, като и двата вида са разпространени в Северен Тихи океан.

Тези октоподи имат около 500 милиона неврона, като около 350 милиона от тях са разположени в пипалата, организирани във възли, наречени ганглии. С тяхна помощ животното получава сензорна информация непосредствено от средата, което му дава възможност да реагира бързо на външните фактори.

“Пипалата на октоподите имат нервен пръстен, който минава около мозъка, така че пипалата могат да си изпращат информация едно на друго без това да стига до мозъка”, обяснява експертът по поведение Доминик Сивитили (Dominic Sivitilli) от Университета на Вашингтон. “Така че докато мозъка не е съвсем сигурен къде в пространството се намират пипалата, те много добре знаят къде е всяко и това им позволява да се координират по време на дейности като пълзене например.”

Екипът дава на главоногите различни предмети като блокчета въглен, камъни с грапава повърхност, парчета конструктор Лего и пъзели-лабиринти, съдържащи в себе си храна и ги записват докато опитват да извадят храната. 

Учените използват и техника за проследяване на поведението и нервната активност. Целта е да се определи по какъв начин информацията преминава през нервната система на октопода докато той атакува и изучава, в зависимост от това как работят пипалата – в синхрон, което би предполагало централизиран контрол, или поединично, което съответства на индивидуално вземане на решения. 

Изследователите откриват, че когато вендузите получат сензорна и двигателна информация от средата, невроните в пипалата могат да я обработят и да предприемат действие. Мозъкът няма общо с този процес. 

“Виждате как разпределените ганглии взимат много малки решения само докато наблюдавате движението на пипалото, така че една от първите ни задачи е да опитаме да разделим това движение на части и да го определим като математически модел”, обяснява Гиър. “Сега, повече от преди се интересуваме как сензорната информация се интегрира в тази мрежа докато животното взима сложни решения.”

Това изследване съвпада с данните, събрани при предишни проучвания, че пипалата на октопода не само работят независимо от мозъка, но също продължават да отговарят на стимули, дори след като са отделени от мъртъв индивид

“Това е алтернативен модел на интелигентност”, обяснява Сивитили. “Тя ни носи разбиране за различните начини на познаване на света и може би и на Вселената.”

Резултатите от изследването са представени на научната конференция 2019 Astrobiology Science Conference.

Източник: Science alert – Octopus Arms Are Capable of Making Decisions Without Input From Their Brains

Марсоходът Curiosity забеляза странни светлини на Марс

Космически лъч или най-бързият извънземен космически кораб в космоса, се спусна на 2438-ия марсиански ден. Кредит: Curiosity’s Navcam Right B. NASA/JPL-Caltech

Марсоходът Curiosity на НАСА изглежда е успял да заснеме загадъчна светлина на Марс. Снимката, която показва светлина, сякаш плаваща над повърхността на планетата, е направена на 16 юни, или 2438 сол – 2438-ия марсиански ден на мисията Curiosity, изследваща Червената планета. Марсианските денонощия, наречени “сол” и продължават 24 часа, 39 минути и 35 секунди, което означава, че една година – или една орбита около Слънцето – е 668 сола (или 687 денонощия).

За съжаление това вероятно не е знак за извънземен живот.

И така, какво е това?

Curiosity е на повърхността на Марс от 2012 г. досега, изпращайки до Земята огромно количество изображения. Космическият апарат разполага с 17 камери – повече от която и да е планетарна мисия на НАСА – така че това са много снимки, а на някои от тях също има аномални светлини.

Това може да е просто лъскава скала, която улавя и отразява марсианската слънчева светлина или космически лъчи. И двете явления са доста често срещани и са забелязвани и преди. Понякога това е само ефект на обектива от камерата

Curiosity прави снимки, използвайки две камери, които действат като ляво и дясно око. Ако светлината идва от особено лъскава скала, тя вероятно ще бъде уловена от двете камери, макар че не винаги е така. В този случай снимката е направена от дясната камера Navcam, а лявата очевидно е заета с опит за селфи.

Ако си мислите, че може би това може да е един изключително умен извънземен космически кораб, който е знаел как да избегне поне едната камера, той би трябвало да бъде и невероятно бърз, тъй като необработените данни показват снимки, направени малко преди и след изображението със светлинката и на нито една от тях тя не се вижда.

Снимката, направена в 03:53:46 UTC на 06-16-2019. NASA / JPL-Caltech 

Същата сцена, направена в 03:53:59 UTC на 06-16-2019. NASA / JPL-Caltech

Същата сцена в 03:54:12 UTC на 06-16-2019. NASA / JPL-Caltech

Най-вероятно светлото петно е космически лъч, тъй като според НАСА такива петна се появяват всяка седмица на изображенията, които Curiosity изпраща на Земята.

“Сред хилядите изображения, които сме получили от Curiosity, виждаме такива с ярки петна почти всяка седмица”, обяснява през 2014 г. Джъстин Маки (Justin Maki), ръководител на екипа, който създава и управлява камерите Navcam на Curiosity, след като друго подобно изображение развълнува обществеността. “Те може да са причинени от космически лъчи или слънчева светлина, отразяваща се от скалните повърхности. Това е най-вероятното обяснение”.

Космическите лъчи са заредени частици, които се носят в космоса и понякога попадат на камерите на Curiosity – тъй като атмосферата на Марс е по-тънка от земната, тя не блокира достатъчно космическата радиация, така че става възможно да се видят.

Но ако това се случва всяка седмица, защо тази снимка предизвика някакво вълнение?

Защото хората всъщност искат да има извънземни.

Източник: Curiosity Snaps Strange Glowing Light On Mars, IFLScience

За първи път учените заснеха гигантски калмар край бреговете на САЩ (видео)

Гиганстска сепия. Очите й са с размера на плажни топки. Кредит: Animal Planet’s The Most Extreme Wiki – Fandom

За пръв път жив гигантски калмар е заснет във водите на САЩ, съобщават учени. Видеото е направено от екип изследователи, провеждащи експедиция за изучаване на влиянието на липсата на светлина върху дълбоководните организми, живеещи във вечна тъмнина, на 1000 метра под морската повърхност.

Екип от 23 души участва в подготовката на записа, използвайки специална сонда, която да привлече калмара към камерата и да я открие в продължилите часове записи. Учените преживяват и удар от мълния, застрашаващ компютрите, както и воден смерч близо до съда.

Едит Уидър (Edith Widder), основател на асоциацията Ocean Research & Conservation Association и един от водачите на експедицията на Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA -National Oceanic and Atmospheric Administration) на САЩ, описва събитията като “един от най-вълнуващите дни в открито море, които съм преживявала.”

Учените използват специализирана видео система, разработена от Уидър и наречена Медуза, която използва червена светлина, за да открие дълбоководни същества и позволява на учените да откриват видове и да наблюдават особено потайните.

Сондата е маскирана с изкуствена медуза, която наподобява биолуминесцентния защитен механизъм на безгръбначните, което е сигнал за по-големите хищници, че наблизо може да има плячка и привлича животните, в това число и калмара, към камерата.

В последните дни на експедицията, на 160 километра югоизточно от Ню Орлиънс, гигантски калмар “захапва стръвта”. Докато Уидър чака още видео записи, които да обработи, колегата й Нейтън Робинсън (Nathan J. Robinson) идва с изражение, което подсказва, че е видял нещо уникално.

Екипът опитва да запази спокойствие, но е трудно да не се развълнуват, когато виждат записа. Съществото прилича на гигантски калмар, но буря пречи да изпратят записа на експерт на сушата, който да го идентифицира със сигурност.

Малко след това лодката е поразена от мълния, която предизвиква пушек и отчупва парчета от палубата и учените започват да се притесняват за компютрите, на които се намира видеото.

“Изтичахме в лабораторията, за да се уверим, че най-вълнуващият запис, който някога сме виждали е в безопасност, както и беше”, си спомня Уидър.

Няколко часа по-късно капитанът съобщава, че воден смерч се формира близо до лодката.

Но в крайна сметка всичко приключва благополучно. Майкъл Вечоне, зоолог от Националната лаборатория по систематика успява да потвърди от разстояние, че заснетото животно наистина е гигантски калмар. Учените смятат, че е дълъг между 3 и 3,7 м.

Дори и без природните препятствия, заснемането на гигантски калмар в естествения му хабитат е изключително трудно – толкова, че първото видео е направена едва през 2012 г., когато Уидър и колегите й използват Медуза на експедиция по крайбрежието на Япония, успяват да заснемат първото в света видео на тези животни.

През 2004 г., японски учени успяват да направят първите снимки на гигантски калмар и да вземат проба от пипалото на живо животно. Но исторически, основната част от информацията за тези калмари е събрана от мъртви индивиди, изхвърлени на брега, или открити в стомасите на китове, според списание Smithsonian Magazine.

Огромният им размер и потайно поведение са спечелили на гигантските калмари особен мистичен статут измежду морските обитатели.

“Те имат осем много мобилни крайника и две камшични пипала. Гигантският калмар има най-големите очи в познатия ни животински свят и уста, която може да откъсва плът. Системата й на оттласкване работи напред и назад, кръвта й е синя и има три сърца. Това е много интересна форма на живот, за която не знаем почти нищо”, разказва Уидър.

Уидър и колегите й, включително Робинсън и Сонке Йонсен (Sönke Johnsen), професор по биология от Университета Дюк, се надяват, че тяхното откритие ще продължи да вълнува обществото и ще помогне за подкрепата на океанските изследвания.

Източник: The Washington post – Scientists captured video of a giant squid. Watch the sea creature emerge from the darkness

Гейзерът Стиймбоут в Йелоустоун е необичайно активен и не се знае защо (видео)

Снимка на USGS показва парата, издигаща се от гейзера Стиймбоут (Параходът) след по-предишно изригване. Кредит: USGS

Гейзерът Стиймбоут (Параходът) в националния парк Йелоустоун изхвърли пара и вода в 12:52 ч. местно време на 12 юни. След това, след три дни, 3 часа и 48 минути по-късно – в 16:40 ч. на 15 юни отново изстреля пара и вода във въздуха, съобщава Програмата за вулканична опасност на Американската геоложка агенция (USGS).

Това е нов рекорд за най-късия интервал, записан между две изригвания, според Billings Gazette.

Но няма място за притесняване. Увеличената активност на един-единствен гейзер не показва никаква нова заплаха от калдерата на Йелоустоун – „супервулкан“, скрит под парка – според USGS.

“Гейзерите се очаква да изригват, а повечето са хаотични, като Парахода”, пише агенцията. 

Освен това хронологията на изригванията на Парахода се води едва от 1982 г., отбелязва Billings Gazette. Историята на Йелоустоун е много по-стара.

Област, която се наблюдава от Програмата за вулканична опасност на Американската геоложка агенция (USGS). В розово е калдерата на Йелоустоун, в чийто горен ляв ъгъл е паркът. Кредит: USGS

Billings Gazette също така съобщава, че изригванията са особено драматични, големи и силни, като се изхвърлят и камъни, които са разбили дървен пост. Изследователите не разполагат с добре проверени теории, които да обяснят защо гейзерите понякога имат активни периоди или “спят”, според Billings Gazette.

Гейзерът Стиймбоут постави рекорд за общ брой изригванията през 2018 г., като за календарната година те са 32, според USGS. През 2019 г. вече са 24 изригвания, шест от които са само през юни.

Източник: Yellowstone’s Steamboat Geyser Is Incredibly Active Right Now, and We Don’t Know Why. Live Science

Физик доказа, че животът може да съществува и в двуизмерна Вселена

Снимка: Pxhere

Физикът от Калифорнийския университет Джеймс Скаргил (James Scargill) доказа, че законите на физиката във Вселена с две пространствени измерения и едно времево (2+1) позволяват съществуването на живот, съобщава phys.org

Тъй като живеем в три измерения, за нас е трудно да си представим Вселена, в която няма трето измерение, или Вселена, в която има четвърто или пето измерение. Но философите и физиците са прекарали много време и усилия, за да разберат дали животът не може да съществува извън обичайните за нас измерания. Освен трите пространствени координати, учените разглеждат и времето, така чеВселената, в която живеем, има измерност 3+1.

Повечето физици са убедени, че нашата 3 + 1-мерна Вселена е единствената, която може да поддържа живот. Те посочват, че при повече от три измерения, законите на Нютон за движение биха имали проблеми при малки смущения, което ще осуети образуването на планети около Слънцето. Така че вариантите с четири или повече пространствени координати отпада.

Но какво да кажем за един двуизмерен свят? Повечето специалисти предполагат, че е трудно да си представим как гравитацията може да работи в такава вселена, което прави трудно или невъзможно формирането на обитаеми светове. В статията си Джеймс Скаргил предлага да преразгледаме този аргумент. Той показва, че законите на физиката позволяват гравитацията в двуизмерен свят, както и развитието на системи, способни да поддържат живота.

В своята работа ученият използва физически формули, за да покаже, че скаларните гравитационни полета могат да съществуват в две измерения и по-нататък показва, че нивото на организация, необходимо за възникването на живота, може да съществува и в двуизмерната Вселена. За да докаже последното, ученият цитира като пример невронните мрежи.

Скаргил започва своята работа, като изучава дали има някакви двуизмерни мрежи, които имат същите характеристики като невронната мрежа. След това показва, че 2D системите могат да се създадат, без всякакви проблеми. След това ученият доказа, че такива двуизмерни системи могат да имат “критично мислене”. Въз основа на тези съображения изследователят твърди, че в 2D + 1-мерната Вселена теоретично е възможно да съществува живот, подобен по структура на невронните мрежи.

Technology Review на Масачузетския технологичен институт прегледа статията на Скаргил и установи, че работата му показва, че такава вселена 2D + 1, може да съществува, поне според физиката

Справка: Can Life Exist in 2 + 1 Dimensions?, J. H. C. Scargill, arxiv.org

Източник: Researcher shows physics suggests life could exist in a 2-D universe, phys.org

Новото Bentley Flying Spur: микс между лимузина и суперкар

Третото поколение на луксозния седан Bentley Flying Spur отбеляза глобалния си дебют. Автомобилът идва с много технически нововъведения и силови показатели като на пистов звяр.

Flying Spur е изграден на новата платформа MSB на Volkswagen Group, която е използвана и за актуалните Bentley Continental GT и Porsche Panamera. Архитектурата е позволила междуосието да нарасне със 130 мм, както и цялостно олекотяване на возилото.

Генерална новост за компанията Bentley е внедряването на завиващи задни колела в новия модел. Така, при висока скорост задните колела завиват успоредно с предните, а при ниска – срещуположно. Идеята в първия случай е по-добра стабилност, а при втория – по-добра маневреност.

За задвижването на новия Bentley Flying Spur се грижи модерниирана версия на добре познатия W12 бензинов двигател. Неговата мощност е 635 конски сили, а максималният въртящ момент е 900 Нм. Агрегатът е стикован с 8-степенна автоматична скоростна кутия и задвижване на четирите колела.

Системата 4х4 е с няколко режимa, като има възможността да предаде до 100% от тягата към задните колела. В допълнение, активни стабилизатори, захранвани от 48-волтова система минимализират накланянето на купето в завои.

С цялата технологична база под капака (и купето), новият Flying Spur ускорява от 0 до 100 км/ч за 3,8 секунди и има максимална скорост от 333 км/ч. Налични са и куп системи за асиситиране и безопасност, като технология за нощно виждане, 360-градусова камера, асистенти за поддържане на лентата, паркиране и предупреждение в сляпата зона и т.н.

Визуалните промени са в новите светлини, променените хромирани въздуховоди, нови 21-инчови джанти и др. В салона, наред с изобилитео от луксозни материали и удобства, собственикът може да разчита на 12,3-инчов тъчскрийн, който пък може да се обърне в нишата си, а на гърба му (който става лице, естествено) има аналогови прибори.

Източник: OFFNews

SpaceX разположи 24 спътника на планираните орбити

Снимка: SpaceX

Ракетата Falcon Heavy на компанията SpaceX излетя тази сутрин в 9:30 по българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида.

Всичките 24 изследователски спътника успешно са изведени на орбита.

Страничните ускорители, използвани повторно след старта през април, се приземиха успешно в зоната за кацане 1 и 2 на военновъздушната база Кейп Канаверал, Флорида. Централното ядрото на Falcon Heavy изгоря по време на опита си за кацане на платформата, наречена “Разбира се, че все още те обичам”, в Атлантическия океан. SpaceX улови половината от двукомпонентния обтекател на Falcon Heavy, използвайки мрежа, монтирана на кораба “Ms. Tree”, съобщи SpaceFlightNow.

Полезният товар на мисия STP-2 са няколко особено важни експеримента, които ще очертаят бъдещето на космическите изследвания – космически кораб, задвижван от слънчеви лъчи, атомен часовник за навигация в дълбокия космос и тест за ново ракетно гориво.

Операцията по разпределянето на сателитите по проектните им орбити продължи около 6 часа.

В 10:01 българско време телеметрията на ракетата потвърди отделянето на първите два спътника, което бе успешно, изпращайки микросателитите Oculus-ASR и двойка кубсата (кубически сателита) в орбита.

Първият от следващата серия спътници, който се отдели от Falcon Heavy в 10:52 е Prox-1, микросателит на Технологичния университет на Джорджия, който провежда експеримента със соларното платно на Planetary Society. Устройството, наречено LightSail 2, използва слънчева светлина, за да “плава” в космоса. Слънчевите платна се предлагат като ефективен начин за междузвездно пътуване без нужда от тонове гориво. Слънчевите платна се ускоряват бавно, но постоянно, което означава, че теоретично е възможно да достигнат невероятни скорости.

LightSail 2 ще бъде освободен от сателита Prox-1 на 1 юли, за да стартира експеримента по задвижването на апарата като контролираният полет ще продължи една година.

След около час, в 09:59 сателитът FalconSat 7, кубсат с размер на тостер, разработен в Американската военно-въздушна академия, е разположен на орбита. FalconSat 7 ще тества разгъваема структура на оптичен телескоп в орбита.

Двата тандемни експерименти на НАСА или кубсатите E-TBEx се отделят съответно в 10:08 ч. и 10:13 ч.. Те ще предават радиосигнали до приемните станции на Земята, за да могат учените да проучат как се смущават радиосигналите от естествено образуващите се мехурчета в горната атмосфера на Земята. Разбирането на тези смущения и начините за тяхното преодоляване в крайна сметка ще подобрят надеждността на радио и GPS сигналите, на които разчитаме всеки ден.

Спътникът с атомния часовник на НАСА за навигация в дълбокия космос Deep Space Atomic Clock успешно е разположен на орбита в 10:54 ч. Deep Space Atomic Clock е технологична демонстрация, която има за цел да промени начина на навигация в космоса, като направи бъдещите космически кораби по-автономни.

Мисията на НАСА за тестване на “зелено” гориво (GPIM) успешно бе изведена на орбитаа в 10:57 ч. GPIM ще тества „зелена” алтернатива на хидразин, силно токсичен пропелант, който понастоящем се използва от космическите кораби, както и нова задвижваща система. Ако това гориво се окаже ефективно, тази система с ниска токсичност би могла да замести хидразина в бъдещите мисии и да улесни обработката преди старта.

Цялото съзвездие от шест сателита за наблюдение COSMIC-2 (Constellation Observing System for Meteorology, Ionosphere, and Climate-2) се отделят от Falcon Heavy в 11:32. Сателитите COSMIC-2 ще формират мрежа за наблюдение на времето, която ще събира данни за температурата, налягането, плътността и водните пари в различни слоеве в земната атмосфера.

Spaceflight Now@SpaceflightNow

All six of the COSMIC-2 weather satellites have separated from the Falcon Heavy’s second stage. Two more engine burns to go before final payload deployment at 6:04am EDT (1004 GMT). https://spaceflightnow.com/2019/06/24/falcon-heavy-stp-2-mission-status-center/ …9211:28 AM – Jun 25, 201925 people are talking about thisTwitter Ads info and privacy

В 11:38 двигателят “Мерлин” на горната степен на Falcon Heavy завършва третото си запалване в мисията тази сутрин. Тази маневра започва процеса на издигане на ракетата Falcon Heavy на необходимата орбита за отделяне на космическия кораб DSX – последния полезен товар на мисията – в 6:04 ч. EDT (13:04 българско време).View image on Twitter

View image on Twitter

SpaceX@SpaceX

Deployment of DSX confirmed!15.7K1:05 PM – Jun 25, 20191,250 people are talking about this

За първи път се наблюдава как се “целуват” два галактически клъстера

Двата клъстера 1E2216 и 1E2215 с първата си „целувка”. Кредит: NASA/CXC (X-rays), Liyi Gu et al.

За първи път астрономите “усетиха” как се сблъскват огромни групи галактики. Те са откриха изключително мощна ударна вълна в отдалечена част на Вселената, където два масивни галактически купа изглежда влизат в първи контакт преди сливането си.

Откритието е едно от липсващите парчета от пъзела на нашето познание за произхода на структурата във Вселената. Мащабните структури – като галактики и групи от галактики – изглежда нарастват чрез сблъсъци и сливания.

Проучването е публикувано в Nature Astronomy.

Галактическите купове (клъстери) са най-големите известни обекти във Вселената, обвързани от гравитацията. Те се състоят от стотици галактики, всяка от които съдържа стотици милиарди звезди. Разпръснати между галактиките на клъстера са огромни количества горещ газ, излъчващ рентгенови лъчи, и големи количества от невидимата тъмна материя.

От времето на първите звезди клъстерите продължават да растат чрез сблъсъци и сливане..

Смята се, че тези огромни космически обекти се формират постепенно, започвайки първо с отделни галактики, които се сливат помежду си заради гравитацията. Процесът продължава с образуването на по-малки групи, които след това се сливат в по-големи и по-големи клъстери.

Първото докосване, фазата преди сливането, продължава относително кратък период от време – около 100 милиона години. Целият процес на сливане обаче, поради огромния им размер – милиони светлинни години в диаметър – става за милиарди години.

Накрая остава само един голям клъстер.

Тази фигура показва процеса на сливане през различните му фази. Рентгеновите изображения (в синьо) са комбинирани с радиоизображения (в червено). Третата фигура показва „първата целувка“ на двата клъстера. Кредит: Abell 399/401: ROSAT (X-rays); GMRT/TGSS (radio); Abell 1758: ESA/XMM-Newton (X-rays); GMRT/TGSS (radio); 1E2215: NASA/Chandra (X-rays), GMRT (radio); CIZA J2242: ESA/XMM-Newton (X-rays); ASTRON/WSRT (radio)

Тъй като процесът на сливане продължава много време, забелязваме обикновено само различни отделни етапи на сблъсъка между галактическите купове. Не е лесно да се види първата “целувка” или докосване на сблъскващи се клъстери. На теория тази фаза продължава сравнително кратко и затова е трудно да се намери.

Наблюденията улавят уникалния момент, когато двата клъстера се допират един до друг за първи път – нещо, което никога преди не е наблюдавано, според водещия автор Лийи Гу (Liyi Gu), астроном от лабораторията за високоенергийна астрофизика в института RIKEN в Япония и Холандския институт за космически изследвания SRON.

Ударна вълна

Международен екип астрономи вече публикува откриването на два клъстера, които предстои да се сблъскат. Клъстерите, наречени 1E2216 и 1E2215, са разположени на повече от един милиард светлинни години от Земята и са привлечени един към друг от гравитацията в продължение на милиарди години. Първият им контакт, посочен от новите данни, бележи началото на драматичен и продължителен процес, който напълно слива клъстерите и ги комбинира в един.

Астрономите могат да използват този случай, за да тестват своите компютърни симулации, които предсказват, че ще се появи ударна вълна между двете групи галактики в началото, разпространявайки се перпендикулярно на посоката на сблъсъка.

Ударни вълни по време на сливането на галактически клъстери. Кредит: H. Akamatsu (SRON)

Учените смятат, че данните показват ударната вълна преди сливането, причинена от първия контакт между двата галактически клъстера.

“Клъстерите, които наблюдавахме, предоставят първите ясни доказателства за този тип ударни вълни”, разказва Лийи Гу. „Ударната вълна е създала газ с температура от 100 милиона градуса между клъстерите. Очакваме вълната евентуално да се окаже далече във външните области на клъстера и бавно да изчезне.

Разпределение на температурата при сливането на галактическите клъстери IE2216 и IE2215. Кредит: ESA / XMM-Newton, GMRT, Liyi Gu et al.

“Сблъсъците между галактически купове са най-високоенергийните събития във Вселената след Големия взрив”, отбелязва Лийи. “Ударните вълни, които възникват по време на сливането, вероятно са най-силният ускорител на частици във Вселената, освобождавайки огромно количество топлина, радиация и високоенергийни космически лъчи”.

Лийи Гу  и неговите колеги проучиха сблъсъка по време на кампания за наблюдение с три рентгенови сателита (XMM-Newton на Европейската космическа агенция, Chandra на НАСА и Suzuka на JAXA) и два радиотелескопа (LOFAR, европейски проект, ръководен от ASTRON, и индийския гигант Metrewave Radio Telescope).

Справка: Observations of a pre-merger shock in colliding clusters of galaxies, Liyi Gu et al, Nature Astronomy, 2019

Източници:

Clusters van melkwegstelsels betrapt bij eerste kus, SRON .

X-rays reveal how cosmic giants meet, ESA

Астероид удари Земята с 5 килотона TNT миналия уикенд

Концепция на художник представя катастрофални сблъсъци между астероиди, разположени в пояса между Марс и Юпитер и как те са формирали семейства обекти на сходни орбити около Слънцето. Кредит: NASA / JPL-Caltech

Миналия уикенд Земята бе ударена от астероид, който произведе енергия, равна на 5000 тона тротилов еквивалент. Преди експлозията астрономите успяха да забележат астероида с помощта на телескопи, което се случва едва за четвърти път – само три астероида досега са наблюдавани в космоса преди да се взривят в атмосферата на Земята.

На 22 юни в 12:31 часа българско време, на юг от Ямайка, малкият астероид NEOCP A10eoM1 изглежда е влетял в земната атмосфера и след това е експлодирал. Тази експлозия е наблюдавана от космоса от един от метеорологичните спътници GOES – виж анимацията по-долу – и на сушата от различни хора, които са го видели като огнено кълбо.

Астероидът е наблюдаван от проекта Atlas преди експлозията, докато все още е летял в космоса. Точното местоположение на мястото на експлозията е 15,02 N и 68,65 W. По-долу може да видите снимка на траекторията, която се е виждала в атмосферата след взрива.

Въпреки голямото количество енергия, отделена от астероида, никой не е бил ранен, тъй като обектът изгаря и се взривява скоро след влизането в атмосферата на Земята.

Докладите показват, че астероидът е дълъг само около 3 метра.

Фактът, че астероидът NEOCP A10eoM1 е открит от астрономите и космическите агенции преди да удари Земята, е изненада, тъй като това е рядко събитие. Земята често е удряна от малки астероиди и метеори, но откриването им преди да навлязат в атмосферата е трудно и рядко се случва.

W. Staka III of the University of Wisconsin (CIMSS) and (SSEC))

Все по-често обаче се откриват астероиди преди да се ударят в Земята през последните няколко години, но това не означава, че тези събития зачестяват.

Това просто означава, че агенциите и астрономите-аматьори използват все по-сложно и точно оборудване, което използват за откриване на насочващи се към нас космически скали. НАСА дори има специален отдел, който се занимава с наблюдения на астероидите, които минават близо до Земята.View image on Twitter

View image on Twitter

Peter Brown@pgbrown

Good sized fireball off the South coast of Jamaica infrasonically on Jun 22 near 2130 UT. Airwaves recorded by Bermuda infrasound station 2000 km North show periods which are consistent with 3-5 kT bolide from a small multi-meter sized NEA impact. @IMOmeteors @amsmeteors7712:07 AM – Jun 25, 201944 people are talking about thisTwitter Ads info and privacy

Звуковите вълни от удара са записани от инфразвуковата станция на Бермудите и на тази основа е определена енергията, отделена по време на експлозията,  на 3-5 kT TNT. Това съответства на експлодиращ в атмосферата планетоид с диаметър три метра.

Това е четвъртият път, когато се забелязва експлозия в атмосферата на астероид, който преди това е наблюдаван в космоса. Трите предходни астероида са: 2008 TC3 , 2014 AA и 2018 LA.

Източник: Remanzacco Observatory

Загадъчните емисии на метан на Марс прекъснаха

Това изображение е заснето от лявата камера Navcam на Curiosity на 18 юни 2019 г., на 2440-ия марсиански ден или 2440-ия сол на мисията. Кредит: NASA / JPL-Caltech

Съдържанието на метан в атмосферата в района на марсианския кратер Гейл падна от аномално високи до фонови стойности – от 21 ppb (части на милиард) до по-малко от 1 ppb, съобщава сайтът на мисията.

Това означава, че освобождаването на метан, регистрирано наскоро от марсохода Curiosity, е приключило, но причините за тези загадъчни колебания са все още неясни.

Констатацията показва, че разкриването на метан миналата седмица – най-голямото количество газ, който Curiousity е откривал някога – е едно от преходните метанови изпускания, наблюдавани в миналото.

Екипът на Curiosity откривал метан многократно в хода на мисията. Предишни проучвания са документирали, че фоновите нива на газа изглежда се покачват и спадат сезонно. Отбелязвани са и внезапни изпускания на метан, но научният екип досега не е намерил закономерност в появата на тези временни струи.

Кредит: NASA’s Goddard Space Flight Center/JPL-Caltech/University of Michigan

В момента има доста спорове за естеството на марсианския метан. На Земята по-голямата част от този атмосферен газ се произвежда от примитивните организми, наречени археи, но има и други източници на метан – той може да се появи в резултат на геохимични или фотохимични процеси или под влиянието на космически лъчи. Но в атмосферата на Марс продължителността на живота на метановите молекули не надвишава няколко стотин години, което изисква постоянен източник на неговото попълване. Следователно, ако на Марс има метан, той се произвежда непрекъснато и евентуално с участието на живи организми. 

НАСА съобщи миналия петък, че марсоходът Curiosity е регистрирал рязко увеличение на концентрацията на метан в атмосферата – 21 ppb, което е рекорд за времето, прекарано от роувъра на планетата. Екипът на мисията реши да извърши допълнителни измервания и от сутринта на 24 юни концентрацията на атмосферен метан, записан с помощта на лазерния спектрометър, който е част от бордовия уред на SAM (анализ на пробите на Марс), е по-малко от една част на милиард, което е близо до фоновите стойности, които роверът постоянно поправя.

“Проблемът с метана остава”, коментира Ашвин Васавада, учен от проекта Curiosity в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. “Ние сме по-мотивирани от всякога да продължим да измерваме и да обединим усилията си, за да разберем поведението на метана в марсианската атмосфера.”

Марсоходът Curiosity не разполага с инструменти, които могат окончателно да определят дали източникът на метан е биологичен или геоложки.

Източник: Наука OFFNews